Войната между Тръмп и Силициевата долина се ожесточава

След като водещи американски технологични предприемачи публично се обърнаха срещу указа на американския президент Доналд Тръмп, с който бе забранено влизането в САЩ на граждани на седем държави, сега става очевидно, че това вероятно е само началото на една много по-сериозна конфронтация между новия президент и основната индустрия на страната. Администрацията на Тръмп е разработила проект за още един президентски указ, който ще преобърне сега съществуващата система за разрешителни за работа, а следователно и практиката, с която всяка година десетки хиляди служители се наемат от технологичните компании. За това съобщи Bloomberg, позовавайки се на текст на проекта.

Ако той бъде реализиран, компании като Microsoft, Amazon или Apple ще трябва да променят начина, по който в момента набират млади таланти. Ще бъдат засегнати също индийски компании, като Infosys или Wipro, които продават своите услуги в САЩ. 

„Имиграционната политика на страната ни трябва да бъде проектирана и изпълнена така, че тя на първо място да служи на националния интерес на Съединените щати", цитира Bloomberg част от проекта. „Програмите за предоставяне на визи за чуждестранни работници (...) трябва да се прилагат така, че да защитават гражданските права на американските служители и редовите граждани. И така, че да могат да защитават и проритизират американските служители - нашите забравени хора, и техните работни места“. От Белия дом не са коментирали материала на агенцията.

Работните визи първоначално бяха въведени, за да помогнат на американските компании да наемат чуждестранни специалисти, когато те не могат да намерят подходящия квалифициран персонал сред местните жители. Въпреки това през последните години се засилват критиките, че тези с визи се злоупотребява за селективно наемане на по-евтини чуждестранни експерти, вместо американци. Така наречената виза H-1B, например, се получава особено често от индийски ИТ специалисти.

Проектът на указа се отнася според материала за програмите H-1B, L-1, E-2 и В1. Първата програма се ползва предимно от технологичната индустрия – и ограничава броя на хората, които могат да имигрират всяка година в Америка по този начин, до 85 000.

Президентът Тръмп, както и главният му съветник Стив Банън, често критикуваха по време на предизборната кампания американските компании, защото те не създавали достатъчно работни места в САЩ. Банън разкритикува силно и Силициевата долина, че там се назначават много служители от чужбина. Идеята за промени във визовите програми обаче не се застъпва само от Белия дом. Роденият в Калифорния конгресмен от демократите Зой Лофгрен представи наскоро законодателно предложение, което ще затегне изискванията за програмата H-1B. „Моята законодателна инициатва ще фокусира програмата H-1B обратно към първоначалната ѝ цел - да избере най-добрите и най-ярките таланти в света, за да допълни американските служители с високоплатени и висококвалифицирани умове“, казва тя пред Bloomberg.

Междувременно продължава и отпорът срещу новите имиграционни правила. Повече от 2000 служители на Google по света организираха протест в понеделник следобед в знак на несъгласие с новия указ на Тръмп. Използвайки хаштаг #GooglersUnite, служители публикуваха в Twitter снимки и видеоклипове на действията по целия свят, включително и в централата в Маунтин Вю, Калифорния. 

В петък със свой указ Тръмп нареди да се отказват визи в рамките на 90 дни на гражданите на седем предимно мюсюлмански държави – Ирак, Иран, Либия, Сомалия, Сирия, Судан и Йемен. На бежанци от целия свят ще бъде забранено влизането в страната за 120 дни, а на тези от Сирия – за неопределен период.

Забраната важи и за пътуващи с двойно гражданство. Изключение обаче има за американски, британски и канадски граждани, които имат и втори паспорт от засегнатите страни. Представител на администрацията на Тръмп заяви в неделя в негова защита, че държавният глава искал просто страната му да избегне атентати, каквито е имало във Франция, Белгия и Германия. 

Протестът се случи, след като служители на Google дариха над 2 млн. долара за кризисен фонд, който ще бъде разпределен между неправителствени групи, работещи в подкрепа на бежанците. Google удвои дарението с още 2 млн. долара собствени средства.

Съоснователят на Google Сергей Брин и главният изпълнителен директор Сундар Пичай, които имат имигрантски корени, са говорили пред събраните се служители в Маунтин Вю. „Борбата ще продължи“, е заявил Пичай, цитиран от New York Times. „Това е дебат за фундаментални ценности“, е казал от своя страна Брин.

Very proud to work at @Google today! #GooglersUnite #NoBanNoWall pic.twitter.com/dVkUqtFFrG

Протестът е бил организиран от служители, но се подкрепя официално и от Google, посочва The Verge. Служителите са започнали организирането през последните няколко дни, използвайки вътрешни комуникационни канали.

Разработчикът на приложението за мобилни разговори и съобщения Viber пък стана последната технологична компания, която предлага помощ на засегнатите от законодателната инициатива лица. Компанията обяви, че за неопределено време ще премахне таксата за разговори към стационарни телефони или мобилни номера между САЩ и седемте страни, засегнати от забраната за пътуване - Сирия, Ирак, Иран, Либия, Сомалия, Судан и Йемен.

Подобно на други подобни приложения, преките разговори между потребители на Viber са винаги безплатни, но тези до стационарен или мобилен телефон чрез услугата "Viber Out" струват пари. Viber обикновено иска такса на минута разговор, която би могла да се плати чрез абонаментен план за разговори или чрез закупуване на кредити. Тези цени варират в зависимост от местоназначението на разговора.

Хироши Микитани, главен изпълнителен директор на Rakuten, която придоби Viber преди няколко години, изказа силна критика срещу заповедта на Тръмп.

Чрез поредица от туитове в Twitter той се изказа против забраната, пояснявайки колко погрешно е да се дискриминират хората въз основа на религия и националност.

„Аз съм много натъжен да видя какво се случва в момента в САЩ. Дойдох в САЩ, когато бях на седем години и наистина уважавам големите американски сърца“, пише той. „Но е погрешно като човешко същество да дискриминираме другите въз основа на религията и националността. Ние сме сигурни, че ще подкрепим нашите мюсюлмански служители, като компания и в лично качество“.