Може ли България да е пример за Европа за софтуера с отворен код

Членовете на общността, подкрепяща софтуера с отворен код, посрещнаха с овации измененията в Закона за електронното управление в България, съгласно които публичният сектор в страната ще използва само софтуер с отворен код. Те твърдят, че промените могат да доведат до създаването на по-добър софтуер, до по-ниски разходи и по-голяма прозрачност.

България може да бъде мястото за тестване на тази идея, към която и други европейски страни проявяват интерес, твърдят самите те. Така правителствата могат да видят кое ще се окаже успешно и да се учат от грешките, пише в свой анализ ZDNet.

Божидар Божанов, съветник по електронно управление към вицепремиера Румяна Бъчварова, твърди, че местните софтуерни компании също така могат да изнасят продуктите и услугите си и да печелят пари в замяна на това.

"Ние създадохме това висококачествено нещо за българското министерство X и можем да ви предложим услуга по инсталирането и поддръжката му на ниска цена. Това е добър бизнес модел“, коментира Божанов.

Българите вече започнаха да прилагат новото законодателство – три софтуерни проекта, които са в етап на предварителни търгове, вече за получили изискването за отворен код, допълва ZDNet.

Агенцията, която ще осъществява контрол върху софтуера с отворен код, ще заработи до края на тази година, а една от задачите ѝ ще бъде да създаде публично хранилище, подобно на GitHub, в което кодът ще бъде достъпен за всеки, който иска да го разгледа. Дотогава компаниите могат да използват пространството, което българското правителството ползва в GitHub. Агенцията ще публикува набор от правила и ще има програма за регистриране на бъгове, коментира Божанов.

Предимствата на отворения код са многобройни, твърди експертът. Най-важното е, че новото законодателство ще доведе до по-добре написан софтуер, а разработчиците ще следват по-добри практики.

"В момента никой не проверява качеството на кода или архитектурата и компаниите могат да се разминат с доста нискокачествени решения“, посочва експертът.

Освен това отвореният код ще предложи по-достъпен софтуер, тъй като по-малко средства ще са нужни за поддръжка и ще се възлагат по-малко нови проекти, просто защото старите ще работят правилно. Освен това кодът може да се ползва отново при работа по подобни функционалности, без да се налага да правят нещо ново всеки път.

Новият закон ще донесе и повече прозрачност – ключов фактор в една страна, която се бори отчаяно с корупцията. От сега нататък технологичните договори, подписани с публичния сектор, ще бъдат достъпни онлайн.

Когато става дума за киберсигурност, насочването към отворен код е мъдро решение за България, тъй като страната взема малко мерки за предпазване от атаки, а законодателството не се прилага за критична правителствена инфраструктура, твърди Ливиу Арсен, старши анализатор в Bitdefender. България вече обяви, че разузнавателните служби са освободени от новото задължение.

Арсен вярва, че незабавната полза от новата мярка, е, че тя може да помогне за справяне с уязвимите места, които не са оправени в продължение на години. И все пак той подчертава, че отвореният код дава възможност на хакерите напълно да го разучат и да се опитат да се възползват от слабите му места.

Но софтуерът в обществения сектор може да стане по-безопасен, отколкото е досега, защото софтуерните компании ще работят по-усилено, за да предоставят код с по-високо качество.