"По-малко от две години след моята презентация „Oтворен код за правителството“ и близо една година след като станах съветник по електронно управление към вицепремиера (Румяна Бъчварова - бел. ред.), измененията в Закона за електронното управление бяха гласувани и вече са в сила. Промените изискват всеки софтуер, написан за правителството, да бъде с отворен код“, пише софтуерният инженер Божидар Божанов в блог платформата Medium.
В текста си той цитира текста от Закона за електронното управление, като акцентира върху член 58а, съгласно който при изготвянето на технически и функционални задания за обществени поръчки за разработване, надграждане и внедряване на информационни системи и електронни услуги, административните органи трябва да се съобразят с няколко изисквания.
Съгласно закона:
"1. В случаите, когато предметът на поръчката включва разработване на компютърни програми:
а) компютърните програми трябва да отговарят на критериите за софтуер с отворен код;
б) всички авторски и сродни права върху съответните компютърни програми, техният изходен програмен код, дизайнът на интерфейсите и базите данни, чиято разработка е предмет на поръчката, трябва да възникват за възложителя в пълен обем, без ограничения в използването, изменението и разпространението им;
в) за разработка трябва да се използват хранилището и системата за контрол на версиите, поддържани от агенцията съгласно чл. 7в, т. 18“.
Това не означава, че цялата страна преминава на Linux и LibreOffice, нито, че правителството иска Microsoft и Oracle да дадат кода за своите продукти. Съществуващите решения са закупени при условия за лицензиране и те не са засегнати от новите решения, макар че силно се насърчава ползването на решения с отворен код, пише Божанов.
По думите му това означава, че какъвто и софтуер да възложи за създаване правителството, той ще бъде видим и достъпен за всеки.
„В крайна сметка е платен с парите на данъкоплатците и двете страни трябва да могат да го виждат и да се възползват от него“, категоричен е експертът.
Божанов разглежда темата и от гледна точка на сигурността. Според него в миналото основният подход е бил „сигурност чрез неизвестност“, но годините са показали, че той не е най-ефективният, тъй като са разкрити множество уязвимости в сайтове на правителства, които са останали без корекции в продължение на години, само защото договорът е изтекъл. Отварянето на кода показва, че властите у нас са готови да намалят тези инциденти. Освен това идеята е проблемите да се откриват в процес на развитие, а не когато е прекалено късно, уточнява Божанов.
Със самото прилагане на закона е натоварена нова правителствена агенция, която се занимава и със създаването на публичен регистър.
"Фактът, че нещо е вписано в закона, все пак не означава, че е факт. Общността на програмистите трябва да настоява това да бъде изпълнено. В същото време някои компании със сигурност ще се опитат да го заобиколят“, коментира в текста си Божанов. Но в заключение добавя, че според него това е добра стъпка за по-доброто управление на софтуера и посочва, че се надява и други страни да последват нашия „донякъде радикален подход“.