Миналия месец Световната банка публикува нови оценки за бедността в света, които потвърдиха, че последните 25 години са били благоприятни за напредъка на хората. Целта за намаляване на нивото на крайната бедност наполовина през този период бе постигната седем години преди крайния ѝ срок. Предварителните финални данни сочат понижение от над 70%, коментира Wired.
Сега ООН прие нова цел за пълно изкореняване на крайната бедност през следващите 15 години. За да разберем как може да бъде постигнато това, трябва първо да признаем, че животът на бедните се променя коренно: ставаме свидетели на края на маргинализацията благодарение на връзките, станали възможни чрез цифровите мрежи.
Всяка година около 60 млн. души, колкото е населението на Обединеното кралство, отчитат ръст на доходите над световната линия на бедността от 1,90 долара на ден. Броят на хората по света с мобилен телефон, банкова сметка, биометрична идентификационна карта и интернет достъп се увеличава годишно с 200-300 млн. души – почти колкото населението на САЩ. Тези технологии се внедряват с такава бързина, че достигат много от тези, които все още са под линията на бедността.
В едно отношение това е просто още една проява на премахването на дистанцията между нас вследствие на глобализацията. Но за бедните в света,това е нещо много по-важно: входен билет към официалните мрежи за комуникация, за достъп до основни финансови услуги, за получаване на информация и за претендиране за права и признание.
Бедните хора традиционно живеят в периферията на обществото и имат ограничени взаимоотношения с други хора, пазари и правителство. Вместо това те се опитват да си създадат някакви неформални мрежи. Те обаче са неизменно малки, съставени от хора, които също са с ниски доходи, информация и сила и които са чувствителни към същите шокови ситуации, като например лоша реколта. Неформалните мрежи може да имат сложна структура, които очароват антрополозите толкова много, колкото и вбесяват икономистите заради липсата на ефективност и ограниченията, които поставят върху продуктивността.
Свидетели сме на края на маргинализацията благодарение на връзките, станали възможни чрез цифровите мрежи.
Включването на бедните хора в официалните мрежи премахва тези ограничения и представя нови възможности за намаляване на бедността. Бедните хора могат по-успешно да намерят пътя за излизане от бедността, когато имат по-голям достъп до пазари и информация и могат да отстояват своята идентичност. Освен това правителствата, благотворителните организации и международните донори могат по-добре да таргетират бедните и да определят нуждите им, разширявайки обхвата на програмите си за борба с бедността.
Мобилните, банковите, идентификационните и онлайн мрежите имат едно предимство: всички те са цифрови. Това им позволява да достигнат до най-отдалечените ъгълчета на света с ниските си пределни разходи. За сравнение световното проникване на аналоговите мрежи, като електроенергия и водни услуги, далеч не е завършено, и то повече от век, след като започва разгръщането им, заради непосилните разходи за свързване с отдалечените места.
17:02 | 11.09.22 г.