Знаете, че Facebook ви следи, нали? Как иначе социалната мрежа ще знае да пусне видеоклипа с пандата директно в потока ви от публикации? Как ще знае да ви покаже 7000 обяви за магазини за сватбени рокли в деня, в който обявите годежа си? И как може да ви напомни да „харесате“ мексиканска верига за бързо хранене, преди още да сте осъзнали, че ви се яде именно мексиканска храна?
Facebook знае какво харесвате, коментира BloombergView. Той знае и какво не харесвате. Вероятно знае и дали сте слушали през годината или не и ще продаде тази информация на дядо Коледа преди сезона на празниците.
Това притеснява много хора, особено след като Facebook продължава да разширява списъка си с неща, които знае за потребителите си, и начините, по които е готов да използва тези данни, за да изкарва пари. Неотдавнашното обявление, че Facebook скоро ще таргетира рекламите, използвайки „харесванията“ и „споделянията“ на потребителите, предизвика сериозно недоволство от Electronic Frontier Foundation. Причината е, че социалната мрежа ще получава информация за потребителите си не само когато реално „харесат“ нещо, но и когато заредят страница с бутон „Харесай“ в нея. Организацията иска от Facebook да се съгласи да използва стандарт за неследене, който ще запази цялата тази потенциално полезна информация от алчните очи на рекламодателите.
Разбира се, хората би трябвало да могат да скрият данните за това кои сайтове посещават. Има и чудесен начин за това: излизане от профила във Facebook и отказ на „бисквитки“, за да забранят действията им в мрежата да бъдат проследявани. Проблемът е, че това ниво на сигурност е изключително неудобно, тъй като хората ще трябва да отделят сериозна част от времето си, за да въвеждат едни и същи данни повторно. Другият проблем е, че наивните потребители, които вероятно не прекарват много време в размисли по неприкосновеността на личния си живот, няма да се занимават с подобни стъпки.
Но какви реални задължения имат компаниите към наивните потребители, които не мислят за неприкосновеността на личните си данни? Някои от тези потребители без съмнение не осъзнават на какво са изложени, но не трябва да отхвърляме възможността повечето от тях просто да не се интересуват достатъчно – или поне не толкова, че да си позволят известно неудобство. Налагането на нечии други предпочитания върху неприкосновеността на личния живот може да не е освобождаваща, а да има обратния ефект.
Защото въпреки всичко тези компании трябва някак да правят пари. Има една стара поговорка в рекламния сектор: ако не можеш да разбереш какво се продава, то тогава ти си продуктът.
„Безплатните“ продукти и услуги обикновено не са такива – все някой трябва да ги финансира и ако не ти плащаш, за да ги ползваш, то тогава някой друг плаща, за да се възползва от теб. Социалните мрежи на обсебените от темата потребители, които внимателно скриват всичките си действия в интернет, и на мразещите реклами читатели, които веднага инсталират програми за блокирането им, ефективно се пълнят с информация от други незаинтересовани от това потребители. Защото все пак някой да трябва да прочете рекламите, които плащат сметките.
В интернет има прекрасни неща, които социалните мрежи могат да направят, за да улеснят живота на хората, а може би и на обществото, стига да не се налагаше тези компании да правят пари. Проблемът е, че ако социалните мрежи приложат всичко, те вероятно ще трябва да излязат извън бизнеса. Това, разбира се, ще разчисти проблеми като тормоза от Twitter или Facebook, който следи всяко действие в интернет, но повечето хора изглежда харесват тези платформи, дори когато са изложени на подобни рискове.
Една-единствена промяна вероятно не би довела до смъртта на дадена компания. Но проблемът е друг. Когато бъде представен даден скромен план за промяна, твърденията са, че той ще повиши минимално разходите (или ще понижи приходите) и това наистина е така. Но когато бъдат предложени хиляди подобни скромни планове, ситуацията рязко се променя. Общото влияние на тези предложения може наистина да направи интернет по-добър и внимателен към личните данни. Но може и да убие много от начините, по които прекарваме времето си в интернет.
Неприкосновеността на личните данни със сигурност е важна, но тя не е безплатна. А хората, които най-добре могат да оценят компромисите между личния живот, достъпа и удобството, вероятно са онези с мишката в ръка, а не активистите, държащи мегафон.
08:33 | 12.09.22 г.