Когато става въпрос за изработването на добра политика на цифровите технологии, Европа не успя да премине през първия голям тест. През май Европейската комисия (ЕК) обяви, че ще създаде единен цифров пазар от 500 млн. потребители, който ще добави 415 млрд. евро към брутния вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз (ЕС) и ще създаде около 3,8 млн. работни места. За съжаление, скорошно решение по един ключов въпрос на цифровите технологии – поверителността на личните данни, заплашва да провали тези усилия, коментира Кристофър Енгман, главен изпълнителен директор на шведската Vendemore, за project-syndicate.org.
През юни министрите на външните работи и на правосъдието на ЕС гласуваха да запазят значителни национални правомощия по защитата на неприкосновеността на личния живот, вместо да създадат единен набор от правила, които да се прилагат във всичките 28 страни от съюза. Ако Европейският парламент (ЕП) одобри предложението, отново ще бъдат въведени най-различни национални правила. Още по-тревожен е фактът, че това ще отвори вратата за разпоредби, с които се забраняват доброкачествени и нискорискови събирания на лични данни, които са в основата на онлайн рекламите.
Онлайн рекламите позволяват на гражданите на ЕС да имат достъп до информация, образователни материали, търговски канали и сайтове за забавление, без да заплащат за тях директно, а сумата за това в Европа расте изключително бързо. Приходите на индустрията са се увеличили четворно от 2006 г. насам, макар европейската икономика като цяло да е в застой. Ограниченията на неприкосновеността на личните данни застрашава да разруши това. Те не само ще създадат административна тежест заради административните разходи и бюрокрацията. Ще се повиши и реалната възможност новите правила да подкопаят бизнес модела на много от най-известните онлайн компании в Европа.
А това ще бъде жалко, особено след като може лесно да бъде предотвратено. През 2012 г. ЕК представи предложение, което да замени същестуващото законодателство за защита на личните данни на ЕС, чиято последна версия е от 1995 г., когато интернет играе малка роля в икономиката. Първоначалният текст изглеждаше обещаващ. Той имаше за цел да хармонизира разпокъсаната правна рамка на Европа, да осигури на бизнеса полезна една-единствена процедура и да увери потребителите, че техните данни се използват коректно.
За съжаление, много от най-добрите разпоредби са отхвърлени. На министерска среща през юни важният принцип за една-единствена процедура беше премахнат. Вместо да позволят на бизнесите да работят с органите за защита на личните данни в страната, в която се намира централата им или в която е основната им европейска база, страните членки настояват националните регулатори да запазят контрола. По силата на новите предложени правила всеки „заинтересован“ орган може да възрази срещу решение на друг национален регулатор, задвижвайки сложна арбитражна процедура, която включва всички 28 агенции.
Министрите приеха и широка дефиниция за термина „лични данни“. Както „бисквитките“ (cookies – малки парченца данни, съхранявани на компютъра на потребителя), така и IP адресът (кодът, използван, за да се идентифицира компютърът в интернет) ще бъдат включени в определението, въпреки че нито едно тях не осигурява връзка с отделния потребител. В най-добрия случай това широко и безразборно определение на личните данни заплашва да създаде ненужни препятствия за базираните в ЕС цифрови рекламодатели. В най-лошия случай това ще постави извън закона техния бизнес модел.
Ненужно строгите правила за личните данни ще имат небалансиран ефект върху компаниите. Google, Facebook и други американски интернет гиганти са в позиция да получават изричното съгласие на потребителите. Но онлайн секторът в Европа е доминиран от компании тип бизнес-към-бизнес (B2B) с малко известни брандове, които обработват данни за потребителите, но нямат директен контакт с тях. В резултат на това единствената истинска алтернатива за европейските интернет компании остава да работят заедно с големите американски платформи и да станат още по-зависими от тях.
Обединеното кралство, Швеция, Норвегия и Нидерландия са световни онлайн лидери, но много други европейски страни изостават зад тях. В резултат на това цифровата икономика допринася за около 4% от БВП на ЕС в сравнение с 5% в САЩ и 7,3% в Южна Корея. Тези нови регулации ще гарантират, че европейските компании ще изостанат сериозно зад международните си конкуренти.
Европа е изправена пред важен избор. Със сигурност ЕС трябва да гарантира на гражданите си, че личните им данни се използват правилно. Съответните мерки в тази насока ще помогнат на цифровата икономика да расте. Но политиците на континента трябва да си припомнят, че единният цифров пазар не може да съществува, ако има правила, които представят различни национални подходи спрямо неприкосновеността на личния живот и спират използването на анонимни данни в интернет за цифрова реклама. На карта е заложено цяло поколение европейски дигитални предприемачи, твърди Кристофър Енгман.
00:34 | 12.09.22 г.