Свобода за пазара, свобода за Uber

Ако в някое малко отдалечено и закрепостено селце, в което всички къщи са боядисани в сиво, някой реши да боядиса своя дом в тревистозелено или в жълто, може да очаква доста разправии. Сякаш така се чувства и американската компания Uber, която със своята донякъде странна бизнес идея се опитва да преобърне с главата надолу закостенелия таксиметров бранш.

Понякога ни се иска да мечтаем повече. Да мечтаем например за по-голяма конкуренция на пазара на таксита, да речем. Да мечтаем за това, че именно тази конкуренция може да освежи и насърчи бизнеса. Че пътуването с такси няма да е толкова скъпо или няма да чакаме вечно, докато дойде. Че шофьорът няма да е неучтив, да слуша чалга, да закръгля сумата за плащане по подразбиране нагоре. Или просто да забравя да връща ресто.

Дори да се абстрахираме от клиентското преживяване, което се предлага от таксиметровите компании (свързвано често с неприятни случки, завишени сметки, които дори стават обект на шеги, ако съдим по темите в Twitter с хаштага #sofiataxi), мечтата можеше да бъде продължена. След десетилетно циментиране един сякаш сравнително неподвижен бранш изглежда можеше да се адаптира към тенденциите на новото време, ако предимно младите хора (но не само) получат шанс сами да организират начина си на придвижване с технически средства. А който желае, може да продължи да си ползва „добрите стари таксита“. Но би могъл и да се възползва от техническите възможности на дигиталната епоха. С една дума – клиентът би имал право на избор.

Така например някой може да си повика такси чрез приложението в смартфона си, да идентифицира конкретния шофьор, да провери как колата пристига. Да се срещне с технически грамотен шофьор, да стигне бързо до целта си благодарение на навигацията, а самото плащане да стане бързо онлайн и мобилно. Без да има притеснения за надписана сметка или закръглен нагоре бакшиш. 

Така можеше да изглежда ситуацията и в София, ако страната ни можеше да се присъедини към Лондон и редица големи градове, или например Сан Франциско, където преди седем години Травис Каланик основа своята компания за споделено пътуване Uber.

Сега на това потребителско преживяване, поне в България, може да се сложи край, след като държавната машина се задейства и антимонополната комисия КЗК започна проверка срещу компанията. И въпреки че според писмото на Столична община тя е загрижена за сигурността на плащанията, КЗК проверява компанията за нарушаване на конкурентоспособността и по-специално за наличие на евентуално извършени нарушения на „Забрана за нелоялна конкуренция“.

Нека сме наясно – може да се поспори и за морала на Uber. Защото в крайна сметка компанията предоставя отговорността за бизнеса и отчасти за наказанията на самите шофьори. 

Компании като Uber или услугата за наем на жилище Airbnb функционират на глобално ниво. Техният бизнес модел просто е проектиран да проработи във всяка страна на света. Но националните пазари от своя страна се характеризират с отделни правила и закони. Понякога те са смислени, понякога са странни, а понякога имат спешна нужда от реформа. В повечето случаи въпреки всичко обаче законите са продиктувани от принципите на правовата държава. Обикновено те са резултат от един демократичен консенсус, на който се е съгласило обществото. Дългите законодателни дебати са част от този процес на развитие в демократичните общества.

От друга страна – едно новопоявило се създание, като Uber, тъкмо затова е иновация, защото не е обхванато от сегашните правила. И ако в обществото се появи консенсус, че законът вече не е актуален, то ще поиска промяна на този закон. Включително и на правилата за извършване на пътнически превози.

В повечето страни, в които Uber действа, компанията намира изключения в законовите текстове. “Вратичката” в закона, която концерът използва в България, е в текстовете, които описват правомощията на контролния орган за таксиметровите услуги - Агенция “Автомобилна администрация”. Самата тя има правото да спира само таксиметрови автомобили, но не и частни коли.

Тук е уловката - шофьорите на услугата карат само своите лични автомобили, които могат да бъдат спирани за проверка само от КАТ. Дори и да бъде спрян шофьор на Uber, докато работи, държавните власти ще трябва да докажат еднозначно, че той извършва платен превоз. А самият шофьор винаги може да твърди, че просто вози приятели. За да се докаже противното, КАТ трябва да намери свидетели.

Според източници на Investor.bg властите дори пробват да ползват т. нар. "тайни клиенти", за да хванат шофьорите в нарушение и да наложат глоба. А тя не е никак лека - шест месеца наказателен паркинг за автомобила и 1500 лв. глоба, като сумата се удвоява при повторно нарушение.

Но самата поява на Uber, дори да е кратковременна, има своя ефект. Отделни таксиметрови шофьори стават все по-старателни и мили към клиентите си, българската старт-ъп компания TaxiMe се активизира. Така става, когато има конкуренция – тя е неудобна за вече наложилите се играчи, но пък насърчава прогреса и е в полза на клиентите.

Забрана на една качествена, иновативна и смислена услуга звучи толкова комунистическо назадничаво, толкова "ала НРБ". И е по-лесното решение. 

Затова можем само да се надяваме, че законотворците ще постъпят мъдро и няма да си затворят очите пред техническия прогрес. 

Очакваме мнението ви по казуса на info@investor.bg!