Дейвид Моркън държи смартфон Moto X в ръката си. "Това", казва той, "е Wi-Fi устройство", пише Businessweek.
Моркън управлява Republic Wireless - национален оператор, базиран в Северна Каролина, предлагащ неограничени разговори и съобщения за 5 долара на месец и 40 долара, ако клиентът реши, че иска неограничен пренос на данни. Republic поддържа ниски цени, като избягва нещо, което за повечето оператори е жизненоважно: фирмата няма своя собствена клетъчна мрежа. За клиентите, които пътуват, фирмата наема капацитет от мрежата на Sprint. За всички други обаждания, съобщения и данни в мрежата на Republic се използва Wi-Fi, който според Моркън осигурява около 50% от обажданията и съобщенията и 90% от преноса на данни.
Основаната преди три години компания, чиито продукти приключиха бета тестовете през ноември, отказва да разкрие колко абонати има. Неин конкурент, предлагащ подобни цени - базираната в Масачузетс Scratch Wireless, създадена преди две години, също наема капацитет от Sprint. Тя се разраства, като клиентите ѝ могат да се присъединят само срещу покана. И двата оператора изискват предварителна покупка на смартфони, работещи с Android, модифицирани за използване на домашния или служебен Wi-Fi на абоната за телефонни обаждания. Компаниите предлагат радикално решение за един банален факт, пред който са изправени мобилните оператори: след десетилетие, през което четирите водещи безжични оператора в САЩ похарчиха десетки милиарди долари за подобряване на мрежите си, най-бързата и най-голяма мрежа е тази, която всички ние градим заедно - рутер по рутер.
Всяка безжична мрежа се нуждае от три неща: трансмитер или "клетка", която изпраща сигнала до мобилното устройство. Този сигнал изминава определено разстояние до електромагнитния спектър. По кабел сигналът се връща в интернет. Обикновено мобилните оператори поставят клетките си върху високи сгради и купуват ексклузивните права за част от спектъра срещу сериозни суми. Wi-Fi мрежата от друга страна е евтина за изграждане. Клетката в случая е потребителския рутер, който мига в стаята на всеки един от нас. За спектъра не се плаща, тъй като за Wi-Fi не е нужен лиценз, а освен това човек вече си плаща за кабела на оператора, който му доставя интернет у дома.
По данни на Cisco Systems през 2012 г. 1/3 от целия трафик на данни от смартфони е минал през Wi-Fi рутер. Компанията очаква делът да се увеличи до близо 1/2 до 2017 г. Тенденцията е по-силна при таблетите - 2/3 от тях вече са свързани с интернет само чрез Wi-Fi. Това е проблем за големите мобилни оператори в САЩ, които са похарчили цели състояния за 4G мрежи, за да продават по-бързи и по-скъпи планове за пренос на данни на фона на понижаването на приходите им от обикновените разговори.
Обикновено водещият оператор във всяка страна е твърде съсредоточен върху 4G мрежата си, за да мисли кой знае колко за Wi-Fi. Според експерти операторите, които работят по инкорпорирането на безжичния интернет, са трети или четвърти по големина на пазара и нямат много честоти.
Изключението е AT&T, втората в САЩ след Verizon. Фирмата има договор с 32 000 хотспота в офиси на фирми и други обществени места. Всеки клиент, който навлезе в техния обхват, е разпознат и мрежата незабавно го включва. След като ползва Wi-Fi, клиентът вече не плаща за пренос на данни. Така той пести пари, но самата компания също печели, защото това облекчава трафика в мрежата ѝ. China Mobile обработва около 72% от трафика по този начин. Тази схема се използва и от TIM Participacoes в Бразилия и O2 във Великобритания.
11:07 | 12.09.22 г.