Отговорите на тези въпроси са плашещи: всичко е просто "тест". Или "статистика. Това е всичко". Така владетелитe оправдават действията си пред своите подчинени - не се притеснявайте, не трябва да знаете нищо. Който пита, той пречи.
Точно това обаче е притеснително. Много притеснително.
Тест. Статистика. Това са реакциите на служител на Facebook към критикуващи абонати на социалната мрежа. „Blockwart 2.0" и „а ла Щази", ядосват се те, защото Facebook ги е разпитвал за техните приятели. Компютърните системи на Facebook по-рано са забелязали някои потребители, които изглежда използват псевдоними вместо истинските си имена. Сега обаче на бизнес философията на компанията не пасва това, нейните абонати да имат тайни. Така Facebook нарежда преди няколко седмици на софтуера си да идентифицира приятелския кръг на заподозрените и да го пита: „Това ли е истинското име на вашия приятел"? Тест ли? Що за тест? Дали хората ще предадат доброволно приятелите си, ако даден софтуер ги подкани да го сторят, пише в свой анализ германският вестник Die Zeit. Разузнаването на Facebook е само един от многото случаи, в които водещи корпорации налагат на потребителите си със съмнителни правила за етика своите закони. Приблизително по същото време Apple отказа да пусне в магазина си сатирична игра, програмирана за iPhone от Фредерик Джейкъбс от Сан Франциско. Тя се нарича Angry Syrians и критикува с колоритен комикс бруталния режим на президента Башар ал-Асад. Защо не ѝ бе разрешено да се появи в сайта на Apple? Защото това можело да се обозначи като "опозоряващо, обидно“ съдържание, казва програмистът. Apple потиска политическо мнение? Колко често го прави? Или Amazon: в началото на юни компанията премахна черната книга за международната природозащитна организация WWF от своя магазин. В нея авторът Вилфрид Хюсман критикува близостта на организацията за опазване на околната среда до индустрията, очерта се и правен спор. Amazon забрани книгата още преди съдът да излезе с решение. Но това не означава ли, предвид пазарната мощ на Amazon, че всъщност един концерн по същество може да решава какво да четат хората и какво - не?
Или Google, която филтрира резултатите от своята световна търсачка дори и с политически цели, понякога пренебрегвайки личните интереси на потребителите. Какво се случва?
Някога интернет беше място на свободата, където можеше да се открият непознати светове и дори човек можеше да се загуби. Място, малко анархично и диво, но все пак свободно.
Днес има Apple, Facebook, Google и Amazon. Четири американски концерна владеят интернет и заедно имат значителен дял от населението на света като клиенти. Те съчетават около 80 на сто от трансграничния трафик на данни. 40% от времето, което хората прекарват онлайн, е в страниците на голямата четворка. Facebook има десет пъти повече потребители от жителите на Германия. Google отговаря на 1 млрд. търсения на ден.
Четирите концерна определят мрежата, наводняват я с идеологии, морал, идеи за добро и зло. Те са създали дигитален свят, който повече напомня един авторитарен Дисниленд, отколкото дива джунгла. Отчасти от самосебе си, отчасти принудени от някои правителства да създават факти и установени правила, които следва да се прилагат за всички. Така те вече са мощни машини за цензура и гардове на мисли. И инструменти за управление.
А тези, които са управлявани?
13:22 | 13.09.22 г.