Защо щатският законопроект срещу онлайн пиратството е опасен и за Европа?

В протеста срещу двата нови американски закона за защита срещу пиратството - Sopa и Pipa, вече участват и европейски сайтове. Защо обаче тези закони ще окажат влияние и на Стария континент? Stop Online Piracy Act (SOPA) е законопроект, който има за цел да се бори с нарушителите на авторски права в глобалната мрежа. SOPA предизвика противоречия сред обществото в САЩ, а ако бъдат приети в сегашния си вид, нормативните актове ще позволят на властите да налагат безконтролна интернет цензура в глобален мащаб.

Sopa и Pipa биха имали различно влияние върху Европа. 

Като начало САЩ имат пионерска роля в международното интернет право. Те имат и известно влияние върху европейското законодателство.

В допълнение, най-различни популярни търговски и нетърговски сайтове, които се използват от европейските граждани - от Wikipedia до Facebook, имат седалище в САЩ. Ако тези платформи, фирми или общности са предмет на друго законодателство, това ще има пряко въздействие върху живота ни в мрежата, пише германският икономически ежедневник Handelsblatt.

По всичко изглежда, че възможността за DNS блокиране вече не се дискутира. Това обаче не означава, че политиците не може да се върнат към тази идея.

Интересно в случая е, че американското правителство забеляза, че тук има конфликт на целите: от една страна да продължи стратегията за свобода на мрежата на Държавния департамент, а от друга страна – да насърчи стратегията за кибер сигурност. Така че идеята за такова блокиране засега е забравена, но може да бъде върната на масата на преговорите.

И без нея обаче в проектите за Sopa и Pipa има доста спорни моменти. Например при новите дефиниции за отговорност на провайдърите, които ще доведат до това, операторите да носят отговорност за съдържание, качено там от самите потребители. Това от своя страна ще доведе до по-силно наблюдение на потребителите и заплаха за една от ценностите на интернет – случването в реално време. Защото операторите ще бъдат едва ли не задължени да проверяват всяко едно съдържание за нарушаване на авторски права, което, разбира се, не е съвсем възможно. Представете си Twitter – компанията ще трябва да назначи хиляди служители, които в колцентър да проследяват, модерират и одобряват всеки един туит.

Що се отнася до авторските права, САЩ имат по-скоро либерално законодателство. Със своя т. нар. Digital Millennium Copyright Act Вашингтон вгради принципа „Notice and takedown“, който обаче не действа в нито една държава в ЕС. Това е и една от причините в Европа да няма добри музикални новостартиращи компании. В САЩ например Facebook или Youtube са длъжни да трият съдържание, едва когато праводържател си поиска защита на правата. Това нововъведение е виновно за повечето иновации в САЩ.