Да харчиш е добре. Да вземаш пари назаем е по-добре. Вашингтон не прави нито едното, нито другото. Той направо закрива, посочва в коментара си за MarketWatch Дейвид Уиднър.
С почти 20-годишния си опит в отразяването на Wall Street и корпоративна Америка Уиднър твърди, че ако има нещо, което да е научил през това време, това е, че има два типа компании: разрастващи се и свиващи се.
Вчера американското правителство официално премина към втория тип, смята той.
Разликата между разрастващия се бизнес, като този на Apple Inc. и свиващия се, като на Eastman Kodak, се отнася по-малко до разходите и приходите, а повече до психологията.
Разрастващите се компании преминават през бурните времена. Те се приспособяват и се готвят да ударят, когато условията са подходящи. Те не спират да правят нововъведения.
Губещите компании може би дават стабилни печалби. Но те губят предприемаческия си дух. Престават да гледат в бъдещето. Те биват сплашвани. Бягат от битките. Търсят продажба. Опитват се да купят ръст. Играят, за да не загубят – и в края на краищата все пак губят.
Като кое от тези две неща звучи Вашингтон? И какво би се случило, ако Apple трябваше да се справя с дълговата криза, пита Уиднър.
Първо, тя щеше да елиминира неефективните разходи, смята той. После щеше да поеме ангажимент да харчи само в случай, че това е необходимо. Трето, щеше да се огледа за идеи - за какво точно да изразходва средства. В заключение щеше да изобличи блъфа на потребителите. Колко сте готови да платите за онова, което Ви осигурява правителството?
Не изглеждаше от значение, че бизнес моделът – данъчно облагане за приходи, разходи за ръст – не е повреден. В крайна сметка той работи в Германия, Канада, Индия и Китай. Предадохме модела заради положението ни с дълга, убеден е Уиднър. Това е проблем, и то неотложен.
Фалитът, или по-ниският кредитен рейтинг биха причинили допълнителни поражения на кредитната ситуация в САЩ. Но на практика има само два начина американците да се справят с това, отбелязва той. Трябва да възприемем балансиран подход за обуздаване на разходите и увеличаване на приходите (съкращаване на разходите, увеличаване на данъците), или бихме могли просто да съкратим, намалим рязко приходите (медицински услуги, социална сигурност, отбраната), посочва експертът.
Тези драстични съкращения, които ще балансират годишния бюджет, всъщност представляват капитулация, смята Уиднър. Те се базират на вярата, че приходите (данъци) няма да се увеличават в резултата на нарастването на бизнес активността и че данъците не могат да бъдат увеличавани, без да бъде стресната частната инициатива. На бизнес език това означава, че мениджърите са убедени, че продажбите няма да бъдат достатъчни за плащане на сметките и че увеличаване на цените ще изгони потребителите. И тук нещата отново опират повече до психологията, отколкото до печалбата и загубата.
Нека погледнем към тримата победители в корпоративния свят, предлага Уиднър:
Apple е компанията с най-много пари в брой в САЩ. Но не винаги е било така. Стив Джобс и Стив Возняк взеха пари назаем от изпълнителния директор на Intel, за да създадат Apple. Когато Джобс се върна в компанията през 1997 г., тя бе на загуба. Психологически тя бе в безизходно положение. Джобс взе 150 млн. долара от Бил Гейтс и Microsoft Corp. и реформира из основи компанията, предоставяйки средства за работещи идеи и унищожавайки нефункционални проекти. Останалата част от историята я знаят всички.
Лари Пейдж и Сергей Брин основаха Google Inc. през 1995 г. Компанията се роди без федерална субсидия. Първото й бизнес откритие дойде от съоснователя й Sun Microsystems. Тогава компанията събра 25 млн. долара от спекуланти. Google също разполага с пари в брой, но напоследък зае 3 млрд. долара, защото има нужда да създаде кредитен профил.
Вземането на пари назаем и дълговете не са ограничени само в света на технологичните компании. Джон Маки основа Whole Foods Inc. със заем от 45 000 долара от роднини и приятели през 1978 г. Компанията бе принудена да тегли допълнителни заеми, когато пожар унищожи първия й магазин (нямаше застраховка). Тя все още има дългосрочен дълг на стойност 508 млн. долара.
На отсрещната страна е пълно с губещи. Citigroup Inc. се опита да купи пътя си към величието. Microsoft наскоро плати зашеметяващите 7 млрд. долара за Skype. Управата на General Motors пропусна да предприеме трудните стъпки, които финансовата помощ и преструктурирането при фалит й повериха.
Нито една от тези компании не пое значим риск. Те съкратиха персонал и разходи. Те подготвиха документи със споразумения. Те играха – или играят – за да не загубят, убеден е Уиднър.
Можете да видите разликата, добавя той. Компании с мениджъри, които смятат, че това, което са предложили, не е заплаха за балансираните бюджети.
И това не е само в големия бизнес. На собствениците на дребен бизнес бе казано от Администрацията за дребния бизнес да харчат пари, когато това им пести време.
Наемете портиер, така че да можете да се концентрирате върху бизнеса, вместо върху миенето на прозорците, предлага експертът.
А самата администрация със съществуването си признава факта, че вземането на заеми е необходима част от управлението на бизнеса, посочва той. Затова дори с всички грешки, които прави правителството, то все още не създава усещането, че бизнесът е воден така, като че ли страната е загубила.
Интересно е да се отбележи, че дефицитът на САЩ от 14 трлн. долара е най-големият от Втората Световна война, припомня Уиднър. През 1945 г. дефицитът е бил 120% от брутния вътрешен продукт, а в момента е около 97%. И как отговори нацията? С разходи за инфраструктура и повишаване на данъците. Американците построиха жилища и пътища и инвестираха. Безработицата падна от 3,9% през 1946 г. до 2,9% през 1953 г.
По времето, когато Хари Труман напусна Белия дом през 1953 г., дефицитът достигна 71% от БВП. Когато същото направи Дуайт Айзенхауер, дефицитът бе 55%. Бил Клинтън увеличи данъците през 1993 г. и САЩ регистрираха най-големия си икономически ръст от 50-те години на миналия век.
И в двата периода главното беше, че правителството даде на хората и бизнеса онова, което те искаха.
Разбира се, това бяха други времена. Но същината остава: иска се много издръжливост, за да се повишат приходите. Искат се разходи, за да се подпомогне частния сектор. Ако всяка компания се стреми към балансиран бюджет, повечето ще бъдат изхвърлени от бизнеса.
Открих, че Wall Street е изграден върху проста идея: компаниите имат нужда от финансиране, за да се разрастват, отбелязва Уиднър. Правителствата имат същите нужди, твърди той. Те обаче имат и явно предимство: имат властта да принудят потребителя да плаща и я имат за вечни времена.
Но да се концентрира врeме и енергия, за да не се прави нищо, освен съкращаване, за да свържеш двата края? Точно това правят губещите компании, категоричен е експертът. А след като веднъж те убедят, че си загубил, с теб е свършено. Ще правиш ленти за филми във времето на дигиталните камери. Вярно - може и да оцелееш, но няма да преуспееш.
21:46 | 13.09.22 г.