Броят на мобилните телефони в България намалява, констатира Европейската комисия (ЕК) в годишния си доклад за цифровизацията на съюза. Тя посочва и сериозен спад в печалбите в телекомуникационния сектор у нас, както по отношение на мобилните връзки, така и на интернет.
България, която е сред европейските отличници по разпространение на GSM услугите, отбелязва спад с 5,5 на сто на ползвателите на мобилни телефони. До миналата година на 100 българи се падаха 139 GSM-а, а сега те са 133,4.
Високите цени на услугите, изравняването на предлаганите условия между конкуриращите се оператори, както и кризата са причините хората да се отказват от втория апарат.
България имаше славата на страна, където скъпите телефони караха жителите й да вземат втори абонамент, за да пестят от таксите за позвъняване на друг оператор.
Като цяло печалбите на доставчиците на мобилен и стационарен телефон, на интернет и на телевизия са спаднали с над 6% на сто през 2010 г. Приходите на бранша миналата година са били 1,7 млрд. евро, сочи анализът на ЕК.
Особено силно са засегнати интернет услугите, фиксираната телефония и преноса на данни - където приходите са спаднали с 12,6%. Мобилната телефония се е свила с 3,7%, а инвестициите в телекомуникационния сектор - с цели 30%.
При това цените за DSL интернет връзките са останали непроменени за частните потребители и само за бизнес абонати се отбелязва поевтиняване със 17%.
Макар разпространението на широколентовия интернет да нарежда България на предпоследно място в ЕС, скоростта на връзките у нас е по-висока, отколкото средната в ЕС. Така например около две трети от абонатите на фиксирани линии се радват на скорост над 10 Mbps, а още 24% имат над 2 Mbps. Брюксел се надява до 2015 г. да достигне тези скорости, но на цялата територия на съюза.
Мобилният интернет също напредва бързо и вече 44% от абонатите на трите оператора, или около 600 000 души, имат устройства за приемане на мобилен интернет.
Въпреки че са намалили цените с над 3%, българските мобилни оператори все още предлагат твърде скъпа телефония. Цените са средно с над 20% по-високи от средните за ЕС.
Съответно българите плащат 6,65 евроцента за висок трафик и 5,64 евроцента в по-ненатоварените часове при едва 5,46 евроцента за останалите европейци.
Известното поевтиняване на разговорите се дължи на понижаването на таксите, които се събират за обаждания към друга мобилна или фиксирана мрежа. По този показател България беше доскоро рекордьор в ЕС.
Еврокомисията намира прекалено високи и тарифите за разговорите към друга мрежа, както и за роуминг за предплатените карти, предлагани и от трите оператори.
Основно главоболие на потребителите остава прехвърлянето на номерата, показва докладът.
От около 1700 оплаквания, регистрирани в националния регулатор, 1000 са за смяната на оператор. Останалите жалби са срещу най-големия оператор, където техническите проблеми доведоха до забавяне или грешно изчисление на фактури и отказ от обслужване, сочи докладът. Същият доставчик е предлагал по-ниско качество на звука и ограничения в услугите за абонати, използващи безжични аналогови линии.
Въпреки пречките и затрудненията, а не на последно място и цената от почти 10 евро за смяната, почти 140 000 потребители на мобилни телефони и над 60 000 на стационарни, са променили оператора през 2010-а.