Потребителите може и да не са изключително благодарни за съществуването на рекламите, но осъзнават, че именно рекламата плаща за съдържанието, което те ползват безплатно, и от тази гледна точка помага на икономиката да функционира. Това е един от изводите в глобалното изследваме на Nielsen.
67% от участниците в анкетата, проведена на 50 пазара между март и април, са съгласни, че рекламите спонсорират евтиното и безплатно съдържание в интернет, вестници, телевизия и други медии. 81% пък са съгласни, че рекламите и спонсорството са важни за финансиране на спортни срещи, художествени изложби и културни мероприятия.
В по-широк план 71% от анкетираните са единодушни, че рекламите допринасят за ръста на икономиката, а 68% смятат, че рекламите стимулират конкуренцията, която води до по-добри продукти и по-ниски цени, показва докладът, цитиран от Adweek.
Участващите признават, че рекламите са полезни за тях в личен план, тъй като направляват пазара. В този смисъл 67% казват, че чрез предоставянето на информация рекламите им позволяват да вземат по-добър избор като потребители. Анкетираните казват, че дори понякога рекламите ги забавляват, като 66% слагат отметка на полето „рекламите често привличат вниманието ми и са интересни“.
Има известни разминавания в регионален аспект по отношение на твърдението, че рекламите позволяват на потребителите да вземат по-доброто решение. Сред анкетираните в Латинска Америка 82% го подкрепят, както и 72% от запитаните в Северна Америка. В Европа обаче само 50% са на същата позиция.
Проучването засича и регионални различия в степента, в която потребителите вярват на различни форми на реклама. Например средно 62% от анкетираните в света казват, че поне до известна степен вярват на телевизионните реклами, но тази стойност варира от 74% в Латинска Америка до 49% в Европа, като Северна Америка попада в средата с 61%.
Регионалните тенденции са същите и по отношение на онлайн рекламите. В Латинска Америка 53% казват, че се доверяват поне малко на тези реклами, докато този процент в Северна Америка е 42%, а в Европа – 36%. По-голямо е доверието в рекламите във вестниците - 75% от анкетираните в Латинска Америка гледат относително доверчиво на тях спрямо 66% в Северна Америка и 50% в Европа.
Глобалното проучване показва, че източниците на реклами, които се ползват с най-високо ниво на доверие, са уебсайтове на брандовете, като 13% от запитаните казват, че им вярват напълно, а 57% - в известна степен. В дъното на класацията са текстовите реклами по мобилни телефони, като само 2% признават, че изцяло им се доверяват, а 22% също им вярват, но по-малко. Рейтингът на рекламите при търсене в интернет също не попада в топ позициите, като 4% казват, че им вярват напълно, а 37% - донякъде. Традиционните медии са с близък рейтинг помежду си, като напълно вярващите на телевизионните реклами са 8%, а 53% имат резерви, но също им се доверяват.
Би могло да се предположи, че икономическата криза би подкопала доверието на потребителите в пазарите и маркетинга. От тази гледна точка резултатите се противопоставят на интуитивните предположения, тъй като доверието в рекламите при всички видове медии е по-високо при новите резултати спрямо подобно проучване през 2007 г. Делът на хората, които общо взето вярват на сайтовете на брандовете, се е увеличил от 60% през 2007 г. до 70%. Отчита се и покачване при рекламите, излъчвани преди филми – от 38% до 52%, което вероятно показва, че възраженията срещу такива реклами започват да намаляват, тъй като хората все повече свикват с тях.
15:02 | 06.09.22 г.