Пиратството при софтуера, инсталиран върху персонални компютри у нас, остава с дял от 68% през 2008 г., като загубите за софтуерната индустрия в резултат на пиратството в страната са се покачили със 121% до 139 милиона долара в сравнение с 2007 г., когато са 63 милиона долара. Това показват резултатите от шестото глобално проучване на софтуерното пиратство в 110 страни, проведено от IDC и представено от Сдружението на издателите на бизнес софтуер/СИБС (The Business Software Alliance/BSA).
“Проучването на IDC доказва необходимостта от продължаване на усилията както на частния, така и на държавния сектор в България за по-нататъшно снижаване на ръста на софтуерното пиратство”, заяви Велизар Соколов, юридически представител на СИБС у нас.
“Сравнен с цифрите за другите държави членки на ЕС, делът на софтуерното пиратство у нас остава висок в резултат на комплекс от причини, сред които някои несъвършенства в законодателството, които не бяха отстранени през 2008 г., непоследователно правоприлагане, продължителни производства и неадекватни санкции, както и липса на ефективно управление на софтуерните активи в малките и средни предприятия и висока обществена толерантност към посегателствата срещу интелектуалната собственост”.
След три последователни години (2003, 2004 и 2005), в които нивото на софтуерно пиратство в България остана на критичните 71%, през 2006 г. бе постигнат спад с 2 процентни пункта – тенденция, която продължи и през 2007 г., когато софтуерното пиратство достигна най-ниската си точка от 68%. Независимо от това, през 2008 г., въпреки тенденцията към спад в Централна и Източна Европа, България не отбеляза по-нататъшно понижаване в използването на нелицензиран софтуер.
Като член на ЕС, България следва да се стреми дългосрочно към достигане на средния за Общността дял на софтуерно пиратство, който за 2008 г. е 35%.
Сред проучените 110 страни пиратството бележи спад в 57 държави, остава на същото равнище в 36 и само в 16 страни сочи по-високи стойности. Поради факта, че пазарът на персонални компютри е нараствал най-бързо в страните с най-висок ръст на пиратство, световният дял на пиратството бележи покачване с 3 процентни пункта и е 41% от целия софтуерен пазар за 2008 г.
В района на Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка страните с най-висок дял на софтуерно пиратство са Грузия с 95%, Армения с 92%, Азербайджан с 90% и Молдова с 90%. Сред страните с най-ниско ниво са Чехия с 38%, Унгария с 42% и Словакия с 43%. Русия бележи най-голям успех, снижавайки дела на пиратството с 5 пункта до 68%, като за последните 6 години общият спад е с 19 пункта.
Макар новите икономики да заемат 45% от световния пазар на хардуер, те имат само 20% дял от пазара на софтуер за персонални компютри. Ако този дял е същият като дела за хардуер, софтуерният пазар би нараснал с 40 милиарда долара годишно. Ако софтуерното пиратство в глобален аспект бъде снижено само с 1 пункт, това би добавило 20 милиарда долара за ИТ индустрията.
Разширяването на достъпа до интернет ще означава и по-голямо разпространение на пиратски софтуер. През следващите пет години още 460 милиона души от новите икономики ще започнат да използват интернет. Това нарастване ще е най-голямо сред крайните потребители и малките фирми, при които ръстът на софтуерно пиратство е по-висок, отколкото в големите компании и държавните агенции.
Проучването е проведено независимо от IDC и обхваща пиратството на всякакъв бизнес софтуер, използван на персонални компютри, включително десктопи, лаптопи и ултра преносими машини. Проучването не включва други видове софтуер като например софтуер за сървъри и други подобни.