Първите 100 дни от управлението на Барак Обама преминаха изцяло в руслото на кризисния мениджмънт и комуникацията, като за своите умения в тази област той получава висока оценка от експертите, но според някои изключително ранният му успех се дължи на малка доза късмет и случайност.
„Единственото нещо, което е от значение, е правдоподобността“, казва Лани Дейвис, бивш посредник при уреждане на дипломатическите спорове при президента Бил Клинтън. „Обама притежава тази феноменална способност да печели доверие и е рядък талант, който казва, това което мисли, и мисли, това, което казва“.
„Много от нещата, които бихме искали да припишем на стратегията, се свеждат до личността“, казва Ерик Дезънхол, експерт по кризисен мениджмънт.
Въпреки това поддръжниците наравно с критиците на американския президент казват, че успешното лидерство на Обама е резултат както от неговите способности, така и тези на неговия добър екип. В частност те цитират неговия точен политически инстинкт, завладяваща личност и ораторски умения, докато неговият екип е добър при прогнозирането, подготовката и навременното действие.
„Едно от нещата, в които е много добър, е да внушава реалистични очаквания сред публиката си“, казва консултантът Джонатан Бернщайн. „Той е внимателен да не обещава прекалено много“.
Президентът продължава да използва уеб общността, която създаде по време на предизборната кампания, за да получава подкрепа за своята мисия. Бернщайн например цитира изненадващия и бърз успех на пакета от стимули, въпреки че демократи и републиканци го критикуваха.
„Тази машина, която създаде по време на кампанията си, той се научи да използва, за да мобилизира избирателите“, казва Бернщайн. Благодарение на тази система поддръжниците на Обама са постоянно ангажирани с комуникацията на неговата политика.
Това позволява на президента да се бори с опонентите си без наистина да изглежда все едно е срещу тях, пише CNBC.
В същото време експертите казват, че Обама е успял да неутрализира опонентите си, подобно на предшествениците си Бил Клинтън и Роналд Рейгън, който си спечели прозвището „тефлоновият президент“ заради това, че критиките, независимо от количеството им, не „полепват“ по него.
„Неговата популярност, лични черти са толкова силни, че дори хора, които не харесват програмите му мислят, че е невероятен“, казва конгресменът Бил Френзел.