„България далеч не е вече дестинация, в която компаниите идват само заради разходите, типа услуги и клиенти доста се развиха в последните години. Освен това, голяма част от кол центровете автоматизират тези процеси. Така че всичко е доста динамично и се развива добре“, посочи той.
Илия Кръстев отбеляза, че предимството на аутсорсинга и технологичния сектор е работата от разстояние. „Тя помага компаниите в него да се адаптират и дори да излязат по-силни от пандемичната ситуация. Приходите в индустрията се увеличат с 10% на годишна база и добавят 7-8 хиляди работни места спрямо 2019 г.“, отчете той.
Според него през 2019 г. браншът е отчел 2,9 млрд. евро оборот и така е заел около 5,5% от БВП на България. Със скоростта, с която се развива, и при очакванията БВП да не нараства, той предположи, че вече реално компаниите от сектора, наречен „икономика на знанието“, отговарят на още по-сериозен дял от икономиката на страната.
„В последната година и половина сме в ситуация, в която под някаква форма всички са намалили скоростта. В нашата индустрия всъщност скоростта се увеличава“, посочи Илия Кръстев. Това, по думите му, не означава, че шансовете за растеж в момента се използват пълноценно.
„В такава ситуация по-малките пазари имат възможност при резки движения да са по-иновативни, да се наложат на пазара. Това са шансове, които не мисля, че се случват често. До този момент не мисля, че използваме този шанс особено добре и имаме още много малко време, в което това ще бъде възможно“, коментира Илия Кръстев какви са възможностите за растеж пред сектора на бизнес услугите.
Разговорът се прехвърли върху темата за Националния план за възстановяване и устойчивост, а експертът посочи важността с този План да се осигури опция не само за грантово подпомагане. „Според нас е важно в този план да има значителна част не само грантове, но да има и финансов ресурс, който се управлява през заеми. Такъв има, въпросът е колко е голям. Ако при нас той е 5% от целия план, има други държави, при които е 30%“, направи сравнение експертът.
Кръстев напомни, че достъпът до кредитен финансов ресурс е особено важно за България, тъй като малките предприятия и стартъпите по традиция по-трудно стигат до грантове заради административната тежест и изискванията, които не могат да покрият. В същото време, за цялата индустрия е важно тези компании да разполагат със средства да се развиват, не само по отношение на бизнеса, но и заради запазването на хората в България, които работят в тях.
Това, по думите му, е най-важно за създаването на екосистема, в която може да се осъществи технологичен трансфер между малките и големите компании, между различните индустрии, за да растат заедно.
„В България вече има много добър ефект от такъв тип финансови инструменти, знаете че и доста частни инвестиции се привлякоха в България, така че за нас е важно да има баланс по какъв начин се управляват парите от този фонд и до кого може да стигнат“, обърна внимание Кръстев.
Той обясни, че не само конкретните проекти по Плана за възстановяване и устойчивост са важни.
„Трябва да има и цялостни концепции, които не задължително са под формата на точно определен проект. Например в някои държави има т.нар. „зелени ваучери“, които не са свързани с конкретно начинание, а с вкарването на достатъчно ресурс на пазара, който се пръска по демократичен начин. Това създава възможност много компании да участват в този процес пак на пазарен принцип“, обясни Илия Кръстев.
Експертът е на мнение, че най-големият риск за аутсорсинга е по отношение на резки движения в данъчната система.
Той напомни, че са важни сигурността и прогнозируемостта на промените в нея, защото често на тази база се взема решение дали да се премести една операция от и в съответна държава или не.
Гледайте видео материала на Bloomberg TV Bulgaria
Още от предаването "Светът е бизнес" вижте тук.
00:27 | 13.09.22 г.