Бъдещето на финансите: моменталните плащания и отвореното банкиране

Необходимостта от сериозна промяна в бизнес модела на банките е очевидна. Тя се случва и в момента, но в различни степени и темпове, защото всъщност голяма част от банките възприемат новите изисквания на PSD2 като поредния регулаторен натиск. От друга страна, изграждането на Open Banking портал изисква от кредитната институция да подсигури целия процес на извеждането на вътрешни услуги към външни потребители и партньори.

Това е предпоставка за бързо развитие на допълнителни услуги, които подпомагат трансформацията. Защо обаче процесът е толкова бавен и отвореното банкиране изостава не само в България, но в Европа като цяло - това бе една от основните теми на  второто издание на конференцията Tech of Tomorrow, организирана от Investor.bg.

„Отвореното банкиране е онзи слой между клиента и новите технологии, който дава възможност всички иновации в областта на дигиталните разплащания да бъдат свързани с нашите данни“, каза Галя Димитрова, управляващ съдружник на IRIS Solutions по. Участие в дискусията взеха и Давид Бонев, съосновател и финансов директор на BoneX; Борислав Диков, началник отдел „Дигитално банкиране“ в Пощенска банка и Димитър Калдамуков, съдружник в адвокатско съдружие KDBMLaw.

Димитрова припомни, че според  Директива на Европейския съюз относно платежните услуги PSD 2 Directive (EU) 2015/2366,  влязла в сила в България на 3 март 2018 г. с приемането на „Закон за платежните услуги и платежните системи“ (ЗПУПС),  банките трябва да предлагат на трети страни – доставчици на платежни услуги – начини за достъп до сметките на клиентите при тяхно съгласие чрез отворени програмни интерфейси (API).

Гостите в студиото се обединиха около тезата, че отвореното банкиране и моменталните плащания са един от съществените фактори за бъдещата системна промяна - плащанията на дребно да преминат от трансакции на базата на карти към трансакции по сметки. 

В същото време обаче стана ясно, че към момента, повече от 2 години след имплементирането на директивата, в България почти няма работещо API, макар че три банки разработват проекти в тази насока. От разговора стана ясно, че все още се работи по частта със сигурността на данните.

„Много интересна тенденция е, че въпреки пандемията в момента се наблюдава ръст на кеша, парите в брой са по-предпочитаното средство за разплата. Това се обяснява с факта, че в България има много пенсионери, а нивото на грамотност сред работещото население не е високо. Не можем да очакваме, че такова общество ще е отворено и за отворено банкиране. Българските потребители ползват банките масово за  кредити и депозити“, каза Димитър Калдамуков.

Димитър Калдамуков

Борислав Диков пък обясни, че процесът по дигитализацията на банковия сектор не е от вчера и не е започнал от пандемията. „Дигитализирането на безконтактните плащания е тенденция от години. Просто пандемията го ускори. Странното е, че онлайн банкирането в България е едва 7-10%“, каза той.

Началникът на отдел „Дигитално банкиране“ в Пощенска банка бе категоричен, че отвореното банкиране набира скорост и ще доведе до по-добри условия и оптимизиране на процесите, по-лесна и бърза кредитна оценка, както и по-добри възможности за създаване на по-добри индивидуални условия за всеки клиент.

Галя Димитрова Според Галя Димитрова пък Open Banking изостава в почти цяла Европа. Изключение е Великобритания, където 9 от големите банки на пазара предлагат API-платформа и развиват този сегмент. На въпрос защо се получава това забавяне, след като има толкова ползи за клиента, Димитър Калдамуков отговори, че причините са комплексни, една от които е самото отношение на клиентите и недоброто финансово образование, но наличието на твърде много регулации не е сред тези причини.

По време на разговора стана дума и това  дали разплащането с криптовалута е приложимо за всеки бизнес и какво печелят компаниите от този нов вид валута.

Според Калдамуков в момента се наблюдава любопитна тенденция – финансовите пазари се разделят от реалната икономика. Той даде за пример Coinbase - най-голямата търговска площадка за дигитални валути в САЩ, която днес ще стане публична чрез директно листване. Пазарната стойност се оценява на около 100 млрд. долара. „Подобна капитализация има и Pfizer. Това донякъде е аномалия, но пък и ясно показва, че в света има пари, които трябва да си намерят мястото".

Според Давид Бонев, съосновател и финансов директор на BoneX, блокчейн е много по-бързо и по-сигурно средство за разплащане, директно в ръцете на потребителите. Той попита и защо българските банки не допускат плащания от и до криптоборси? „Те минават през много по-сериозна проверка на произхода на средствата, но въпреки това не се допускат, защо“, каза Бонев.

Борислав Диков му отговори, че към момента липсва регулация, а когато липсват правила, това е предпоставка за измами.

Според Бонев обаче причината е, че банките са тромави и бавни с въвеждането на иновации и нищо от това което правят сега не достига и една десета от възможностите на блокчейн. Той отново попита защо на пазара липсва хибридност и защо кредитните институции не използват тази технология, която според него е бъдещето на сектора.

Експертът от Пощенска банка обаче бе категоричен, че биткойнът в частност и криптовалутите като цяло няма да заменят фиатните пари.

Алтернативният финансов пазар и неговите провайдъри могат да наберат ликвидност много по-бързо и лесно от традиционните, в случая банките, коментира още Бонев, като даде за пример оценката на Coinbase днес – до 100 млрд. долара. 

Tech of Tomorrow се провежда с генералната подкрепа на Алтерко и BoneX. Основни партньори са Accenture, Sirma и FANUC. Събитието се организира с подкрепата на Siemens, Пощенска банка, Sofline, Atos, Леново България, Dental Care Center, Индустриален Холдинг България.

Медийни партньори на събитието са Bloomberg TV Bulgaria, Money.bg, „Мениджър“ и Kaldata.com.