Кенийски фермер стои гордо и наблюдава своите посеви, докато говори по мобилния си телефон. Група жени от Бангладеш се струпват около телефон, за да получат някаква здравна информация. Деца в беден индийски квартал изглеждат погълнати от приложение за образователни игри.
Това са някои от обичайните картини, които медиите използват, за да представят начина, по който мобилните технологии променят живота на хората в развиващите се страни. Тежестта на хроничната бедност изглежда става по-малка с намесата на мобилния телефон.
Тези изображения се срещат толкова често, че медиите загубиха интерес към тях. Този сляп оптимизъм как мобилните устойства овластяват хората идва от дългогодишното наследство на по-заможните страни, международните корпорации и агенциите за подкрепа на Запад, които “правят добро” чрез технологични иновации, пише в свой анализ Quartz.
Така например се очаква мобилният телефон да помогне на бедните да се насочат директно към по-добрия живот - най-доброто решение за самопомощ при глобалното неравенство. Бедността е възможност, а недостигът е ресурс, ако вярваме на всичко това.
Макар че инвестирането в “следващия милиард потребители” се предполага, че започва от алтруистични подбуди преди десетилетия, днес то е ключова бизнес стратегия за технологичните компании. Не е изненада, че само през 2018 г. редица симпозиуми, инициативи, лаборатории и продукти бяха създадени и насочени именно към тези потребители. Начело на всичко това е подразделението на Google Next Billion User (NBU) Market.
Бедните придобиха нова стойност. Те вече не са просто потребители, а производители на данни в дигиталната икономика. Тъй като данните са “новият петрол” и са разглеждани като ключ за бъдещите иновации, технологичните компании искат да се възползват от това море от данни, което досега е оставало на заден план. Но според Quartz има няколко важни мита за това ново покление потребители, които е важно да знаем.
Мит №1: Следващият милиард потребители е движен от основни нужди
По думите на автора на анализа Пайол Арора потреблението сред младите хора от бедни общности не съвпада напълно с коментираното в технологичните среди. Да, фермерите използват част от мобилните си данни, за да проверяват цените на добива, жените - да научат за опциите за контролиране на раждаемостта, а децата - да научат по няколко думи на английски. Но в по-голямата си част мобилните данни и времето за използване на устройствата са свързани с порнографско съдържание, романтика, чат с приятели и развлечения като музика, филми и игри.
Шокиращите резултати от проучванията показват, че бедните по света се ангажират със същите неща като по-богатите потребители. Те не се изключително дисциплинирани или продуктивни от гледна точка на ползването на тези ресурси. Те искат това, което и ние - връзки, развлечения и забавления.
Те отделят непропорционално повече от времето си за почивка. Значителна част от месечния доход се пренасочва към плановете за данни, така че например някое момче да може да си говори с момиче по Facebook. Докато хората от заможните страни харчат около 2% от месечните си средства за данни, в страните с по-ниски доходи делът може да достигне 5%. Това не е изненада.
Много от тези млади хора живеят в силно консервативни общества, където уредените бракове са нещо обичайно. WhatsApp и Facebook се превръщат в ново поле за романтика. В селските части на Намибия почти 50% от младите хора са без работа. Така развлеченията стават част от опитите на хората да направят живота си малко по-поносим, по-човешки и малко по-интересен. Комуникацията онлайн може да предпази някои от тях и от депресия.
20:47 | 13.09.22 г.