Syntoil, или краят на гробищата за автомобилни гуми

35-годишната Мартина Жтаба се появава на сцената. Прожекторите я осветяват, а тя, с леко потрепване на гласа, започва презентацията си. На третия слайд, който тя показва пред зала със стотици хора, софтуерът забива - на може би най-важния слайд от всичко, което тя иска да ни покаже.

Снимката е сателитна и изобразява най-голямото в света гробище за автомобилни гуми, намиращо се в Кувейт. Въпреки проблемите с техниката, публиката замълчава за момент, шокирана от това, което вижда.

Секунди по-късно залата избухва в аплодисменти, а все по-уверената Мартина започва отначало. Тук е, за да разкаже за проекта, с който в крайна сметка спечели второ място и 250 хил. долара на състезанието за социално предприемачество Chivas Venture.

Мартина и екип от още 10 души стоят зад компания, наречена Syntoil, която е базирана в Полша. Основната задача на тази организация е да намери опция за рециклиране на използвани автомобилни гуми, така че да щади природата. След няколко години на проучвания и развитие, стигат до постижението да рециклират гумите по такъв начин, че материалът да може да се използва за направата на нови гуми.

“Идеята се роди преди няколко години, когато управлявахме депо за отпадъци. Първоначално мислехме да рециклираме пластмаса, но по това време беше изключително скъпо да отделиш добрата от лошата пластмаса. Няма такова нещо, като просто пластмаса. Съществуват около хиляда вида. Тогава обаче открихме, че няма подобна диверсификация при гумите. Гумите са си гуми. Обичайно са едни и същи. Има някои разлики между зимни и летни гуми, но генерално са еднакви”, коментира пред Investor.bg Мартина.

Всъщност по света вече съществуват немалко места за рециклиране на гуми, но по думите на Мартина, която е един от четиримата основатели на Syntoil, тези места не са устойчиви, ефективни, а още по-малко печеливши.

Полският екип обаче иска да постигне много повече и да рециклира основната част от гумите, която по принцип се изгаря.

“Всяка година изхвърляме повече от 1 млрд. използвани автомобилни гуми. По-голямата част от тях се изгарят в циментови заводи. Само една малка част се рециклира. Най-лошата част е, че дори и да се рециклират сега, основният компонент, техническият въглерод, саждите, които са незаменими в тази индустрия, отиват директно в циментовите заводи, за да бъдат изгорени. А това е най-ключовото за нас. Ние чистим именно тези сажди”, твърди Мартина.

Изгарянето на гуми не е непозната практика, но по думите на Мартина част от правителствата по света прибягват до драстични и дори налудничави идеи, за да се отърват от този боклук.

“Освен, че горим голяма част от гумите, доста от тях се заравят в пустините и подобни места. Има и страни, които се опитват да ги потопят в океана. Това е абсолютна лудост!”, категорична е тя.

Екипът на Syntoil отдава всички тези проблеми на бързия темп, с който човечеството расте. Удвояването на броя на хората на Земята само в рамките на половин век е довело до удвояване и на редица други неща, включително производството и боклука. Според Мартина досега хората или наистина не са имали време да се справят с този проблем, или изцяло са го пренебрегнали, за да се стигне дотук.

“Разбирам, че е наистина трудно да си представите 1 млрд. използвани гуми. Затова винаги давам този пример - можем да изградим мост от Земята до Луната с тези 1 млрд. стари гуми. Ужасяващо е!”, коментира Мартина.

Засега екипът на Syntoil е фокусиран върху плана за стартиране на индустриално производство. По думите на съосноснователката на компанията голяма част от бизнеса дотук е свързан с химия и огромни усилия в посока проучвания и развитие.

При споменаването на името на американския президент Доналд Тръмп и неговите решения по отношение на ролята на САЩ в борбата с климатичните промени, изражението на Мартина се променя за секунди.

“Той е най-добрият пример, че образованието е задължително във всяка страна. Не само в неразвитите страни, като Полша, откъдето идвам. Дори в развитите страни има необразовани хора като него, които просто трябва да бъдат научени, защото има огромна разлика между времето и климата и как се променя той. Бях ужасена, когато видях какво направи с Парижкото споразумение. Толкова хора не си дадоха сметка какви ще са последиците от решенията му, свързани с климата - че ще има градове, които ще са напълно наводнени например”, посочва тя. “Учим математика, литература, предмети, които са чудесни, но напълно забравяме да учим хората на неща в една толкова важна област. Не знам как е възможно”.

Когато говори за случващото се с климата, Мартина категорично заявява отговорността на всяко поколение пред тези, които го следват, и необходимостта от виждане на проблемите още в зародиш, а не оставянето им като последица, с която други да се справят.

“Всяко поколение решава проблемите на предишните поколения. Ние решаваме проблеми, които не сме създали, но някой трябва да го стори. Не знам как предишните поколения са могли да ни причинят всичко това”, коментира Мартина.