Ще убие ли изкуственият интелект съвременната икономика?

Изкуственият интелект (ИИ) може да премахне в бъдеще милиони работни места, превръщайки се във вреда на икономическия растеж в развиващи се региони като Африка, пише Йън Голдин за BBC, цитиран от БТА. 

Професионалният път на Голдин премина в международното развитие и през последните години създава в Оксфордския университет изследователска група, която се занимава с въздействието на внасящи радикална промяна технологии върху развиващите се икономики.

Може би най-важният въпрос, който се разглежда, е дали изкуственият интелект ще представлява заплаха, или ще открие нови възможности за развиващите се региони като Африка.

Оптимистите казват, че такива места могат да използват бързо напредващите системи с ИИ, за да увеличат своята производителност и да направят гигантски скок напред.

Голдин обаче е все по-обезпокоен, че тази технология на практика ще блокира традиционния път за растеж, като замени нископлатените работни места с роботи.

Както посочва Кай-Фу Лий, инвеститор разработването на изкуствен интелект, ИИ е потенциално най-революционната технология, която ще се появи през този век. Той, освен това, наред със свързаните технологии на машинното обучение и роботиката, напредва със светкавична скорост.

ИИ вече има капацитетът да замени много работни задачи, които са основани на правила и повтарящи се, и не изискват голяма сръчност или отзивчивост.

В развитите икономики, например, роботи замениха доста повече от половината работни места в автомобилостроенето и свързани с него отрасли през последните десетилетия.

Автоматичните системи вече се радват на по-висок процент на доволни потребители, отколкото хората в кол центровете, а това заплашва един ключов източник на работни места в много страни.

По същия начин системи, които позволяват използването на ИИ, водят до значителни загуби на работни места в "задните офиси" на банките, здравните, застрахователните и счетоводните компании. Това са работни позиции, които през последните години са били прехвърлени в развиващи се страни като Индия, Виетнам, Южна Африка и Мароко.

Работни места, изложени на риск?

Според изследване на Оксфордския университет около 40% от работните места в Европа са уязвими от ИИ през следващите десетилетия. Същото важи за близо половината в САЩ и още по-голям дял в развиващите се държави.

Някои твърдят, че ИИ ще създаде също толкова много работни места, колкото ще бъдат загубени заради роботите. Голдин обаче смят, че тези нови работни места ще бъдат съсредоточени в някои части от развития свят и че развиващите се страни ще останат встрани.

Това е от най-голямо значение в по-бедните държави, които използват своята сравнително нископлатена работна сила като първи етап от догонването на развитите икономики. Примери за това са Китай, Тайланд и Виетнам.

По-голямата част от заплашените работни места на такива места ще бъдат по-ниско квалифицирани. Фактът, че също така има тенденция бедните страни да страдат от недостиг на висококвалифицирани работници, обаче може да подкопае още повече тяхната конкурентоспособност.

Развитието на спомагателни технологии ще направи предизвикателството още по-голямо. 3D принтирането ще се комбинира с ИИ, за да позволят на потребителите в богатите страни да си правят сами, много по-близо до дома, дрехи, обувки, устройства и други продукти според своите индивидуални нужди.

Увеличаването на това производство може да означава, че епохата на изнасяне на производства в развиващите се страни наближава своя край.

Гай Райдър, генералният директор на Международната организация по труда (МОТ) към ООН, показва как политиката на протекционизъм ще ускори тази тенденция. Връщането на производства в развитите страни никога не е било на по-високо равнище, въпреки че у дома си идват не работни места, а ИИ и роботизирани процеси.