България ще работи за намаляване на надценката за роуминг в Западните Балкани

Искаме българското председателство на Съвета на ЕС да е отворено към гражданите и бизнеса. Освен българско, ние искаме да бъдем и балканско председателство. В този аспект ние имаме три приоритета за държавите от Западните Балкани. Първата тема е да им дадем реалистичен дневен ред за присъединяване към ЕС, втората - антитероризмът и миграцията, и третата – свързаността, където ще търсим начин да отпаднат роуминг таксите в тези страни.

Това обяви Лиляна Павлова, министър за българското председателство на Съвета на ЕС 2018, на конференцията "Европа - начело на дигиталната трансформация: Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 г.", организирана от Американската търговска камара в България.

Приоритети

Тя подчерта, че дигиталната икономика е навсякъде и затова трябва да сме обезпечени с добра експертиза.

Сред приоритетите на българското председателство тя изброи подобряване на свързаността и напомни, че България има бърз интернет, което „е важно за нас“.

„Вторият приоритет е конструирането на един добър общ дигитален пазар и приемането на стратегията за киберсигурност. Третият ни приоритет е икономика, основана на свободен обмен и движение на данни, с приемане на съответно законодателство, което в момента буксува, смята министърът. – Ще трябва да вложим повече усилия за законовото осъвременяване на този онлайн бранш. Защитата на личните данни и тяхното прехвърляне в лесните връзки с пакети, които се предлагат, е също гореща тема. Ще се стремим да създадем единен орган в сферата на е-комуникациите, като се спазва Директивата за защитата на авторското право. Водеща роля ще има нашето Министерство на транспорта и информационните технологии и съобщенията. Ще се стремим да бъдем балансирани и безпристрастни в търсене на необходимия компромис, като за нас е важно и приемането на Общоевропейския план за действие на електронното управление.“

В подкрепа на казаното от Павлова заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Димитър Геновски съобщи, че българското председателство на Съвета на ЕС ще даде възможност за приобщаването на Западните Балкани към европейските цифрови политики.

По думите му нашата страна ще популяризира инициативите за постепенното намаляване на надценките за роуминг услуги в страните от Западните Балкани, широколентов достъп за всички и високоскоростна трансгранична свързаност.

„Една от основните задачи на българското председателство на Съвета на ЕС е цифровият единен пазар като източник на растеж и конкурентоспособност“, заяви заместник-министърът.

Сред важните решения, които предстои да бъдат взети, той посочи мащабната реформа на нормативната уредба за електронните съобщения, както и укрепването на доверието в цифровите услуги и тяхната сигурност. Димитър Геновски е убеден, че законодателните промени ще създадат условия за набиране на необходимите инвестиции, преди всичко чрез пазара, за използването на мрежи с много голям капацитет и ултрабърз и сигурен интернет.

„Те позволяват да предаваме и преработваме стотици пъти повече данни, което ще е свързано с революционни технологии като автоматизирано управлявани автомобили, иновативно здравеопазване, умни технологии в изграждането на инфраструктура в трудно достъпни участъци“, даде като пример Геновски.

Информационните технологии допринасят за икономическия ръст

Според заместник-министъра на икономиката Лъчезар Борисов цифровизацията стимулира конкурентоспособността на предприятията и промишленото производство и „ще повиши заетостта в сектори, които генерират висока добавена стойност в икономиката“.

Той напомни, че информационните технологии играят централна роля в стратегията за икономически растеж в Европа, а цифровата икономика расте седем пъти по-бързо от реалната икономика.

„Ще работим съвместно и за индустрия, която да подпомогне цифровизацията“, информира Борисов.

Той обясни, че данните за развитието на българската икономика през последното десетилетие показват, че тя следва световната тенденция на дигитализация на бизнес отношенията, като в областта на информационните технологии и услуги, където работят близо 10 хиляди компании, които „само за миналата година са осигурили заетост на над 47 хил. души, или 4,7% от заетите“ в българското стопанство.

Лъчезар Борисов е на мнение, че дигитализацията трябва да обхване повече сектори и отрасли и затова Министерството на икономиката, по предложение на работодателските организации, е предприело редица инициативи за развитието на цифровата икономика, като е разработило „Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия /Индустрия 4.0/“.

„Нейната най-важна задача е да създаде рамка, която да подпомогне българската икономика да се адаптира към новите глобални технологични и социално-икономически процеси, предизвикани от технологичните нововъведения, обединени от понятието „Индустрия 4.0“, заяви Борисов.

Той обяви, че се подготвя ваучерна схема по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, която има за цел да се улесни достъпа на малките и средните предприятия до цифрово ноу-хау и технологии, като се предоставят стимули за свързване с доставчиците на услуги в областта на информационните и комуникационни технологии, както и че се предвиждат мерки по закона за насърчаване на инвестициите, които да поставят акцент върху дигитализацията на българската икономика.

Предизвикателствата

„Дигитална икономика с аналогови политици не се прави“, предупреди вицепремиерът Томислав Дончев и риторично попита какво ще правим с дигитално маргинализираните хора. – Става дума за ново общество, не знаем още за всички предизвикателствата. Знаем само за някои процеси и тенденции, но не познаваме добре обществените и бизнес опасности от новата дигитална епоха.“

Той е категоричен, че не е реално да гоним новите предизвикателства като Индустрия 4.0, с администрация 3.0 и образование 2.0.

„Тази година искаме да постигнем 4% ръст на икономиката, догодина се надявам и повече", коментира вицепремиерът. – Производителността на труда се увеличава, но някои дисбаланси в икономиката будят безпокойство. Това, че цената на труда расте, не е еднозначно добро.

Българският пазар на труда е изтощен и се търси повече добавена стойност. Следим обаче с тревога деиндустриализацията на икономиката. Увеличава се ролята на преработващата индустрия и на отрасли, където се искат повече усилия и мисъл и това е окуражаващо. Това колко конкурентоспособна е европейската икономика го знаят всички. Ние обаче се движим в планината, носейки по-тежка раница. Това е за наше удобство, но ни прави и по-бавни, защото спазваме най-високите екологични стандарти и ползваме най-щедрата социална политика.“

Дончев добави, че Европа прави половината вноски в социална политика в света.

„Знам, че 75% процента от европейските предприемачи виждат значението на дигиталните технологии, но само 20 - 30% ги внедряват и едва пет процента правят разходи да направят работната сила конкурентоспособна, каза още Дончев.

Перспективите

Според Карл Кокс, президент на Американската търговска камара към Европейския съюз, трансграничният бизнес се пръвръща в технологичен.

„Няма граници пред цифровите технологии и няма бариери. Всички сектори се дигитализират, банките разчитат на дигиталната трансформация. Смята се , че цифровизацията е новият петрол, заяви Кокс.– Цифровизацията създава нови работни места. Много е важно европейската икономика да се изгради със свободен поток на данните. Трябва да дадем свобода на иновациите, но да защитим всички от кибератаките, като развием безопасни решения.“

Президентът на Американската търговска камара към ЕС прогнозира, че допускането на цифровизацията от фирмите ще им осигури евтин инструмент за ръст на бизнеса.

Преди дни Европейската комисия обсъди как да се ограничи локализацията на данните, която е бариера пред развитието на бизнеса и икономиката, коментира още Кокс тенденциите в политиката за развитието на дигиталната икономика.