Намирането на "границата на хаоса" - предизвикателство за всеки бизнес

Нито едно предположение на бизнеса не може да се приема за даденост, а процесът, свързан с това, е нелинеен, открит и творчески. Предизвикателство е да се намери „границата на хаоса“, като това е важен въпрос за всяка една компания. Това коментира проф. Димо Димов, преподавател по иновации и предприемачество в Университета в Бат във Великобритания на Петата конференция на Кофас по управление на риска за 2017 г., посветена на Индустриалната революция и нови конкурентни стратегии. Когато става въпрос за четвъртата индустриална революция, всъщност говорим за съвместен процес между технологии и икономика, обясни проф. Димов. Структурата на технологиите им дава възможност те да бъдат комбинирани, а това пък им позволява растеж. От друга страна икономиката координира дейностите за нуждите на обществото, но освен това тя подава и сигнали за нови технологии и тяхното развитие. Така тази комбинация води до „творческо разрушение“, но и до постоянна новост, коментира експертът. Ускоряването на четвъртата индустриална революция се дължи основно на възможностите за бизнес, които зависят от три фактора: разграничението на нуждите; нуждите от подпомагащи технологии; нуждите на самите технологии. „Ние знаем, че конкурентоспособността е да бъдем напред, но днес това означава да сме една стъпка напред в процес, който все още не е очертан“, заяви проф. Димов. Повечето от новите компании, които произлизат като конкуренти, не са традиционно в границите, които дефинираме като бизнес. Най-добрият пример за това, например, е, че наставката tech се поставя навсякъде. Главният проблем на фирмите е да координират множеството пазарни дейности. Затова и те имат структури за планиране, структури, всичко да се прави ефективно, което води до една определена предначертаност, коментира проф. Димов. В пространството, в което оперират, от една страна са идеите, а от друга – успехите, като въпросът е как се съединяват те. По отношение на идеите експертът поясни, че всички идеи традиционно навлизат в т.нар. „долината на смъртта“ и търсят жизнеспособност за бизнес. Важно е обаче да се отбележи, че не всички излизат и намират ускорение.

Процесът на преминаване към успешна идея не е линеен, не е предначертана права, а преминава през две фази: установяване на база, което е процес на разнопосочно проучване; и целенасочено изпълнение, като това е процес, който фирмите обикновено правят много добре. Тези две фази са движени от различен дух и начин на мислене и те не се съвместяват лесно: първата фаза се базира на възприятието и творчеството, докато във втората фаза става въпрос на обработка и логика, обясни проф. Димов. „Всеки един бизнес има структури за планиране, как всичко да се създава ефективно и това създава определена тенденция към предначертаност“, заяви той. Това може да се види по 2 начина: очаквания ефект и одобрение на всяка една идея и значимостта на една информация от иновационна дейност. Много често при постъпване на нова информация, тя се счита за неполезна, което води до изтощение на механизмите. Ако в един бизнес има прекалено много предначертаност, много много малко идеи стават разработвани. В другия край, когато няма абсолютна никаква предначертаност – всяка идея е одобрена и се преследва, настъпва хаос, а това не трябва да се позволява. Затова и идеята е да се намери т.нар. граница на хаоса, коментира експертът. „Бъдещето пред нас е условно и неговото развитие зависи от малко по-различни обстоятелства. Затова и трябва да се гледа напред, но трябва да има гъвкавост в това отношение“, заяви проф. Димов. Принципите на това условно бъдеще са основно два: достигане на следващ етап и промяна на посоката, като и двата принципа зависят от духа и начина на мисленето и от организационния контекст. На иновационния процес може да се гледа през три фази: генериране на идеи, инкубация и ускорение. Същият този процес е в старт-ъп общността и тези две фази са най-сложни за завършване. Продължавайки темата за индустриалната революция от гледна точка на реалната бизнес среда, Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Уникредит Булбанк, коментира, че драматичните промени в бизнес средата, които технологичните революции носят, не бива да ни смущават. Този процес не променя основите на бизнеса или на същността на финансовото посредничество например. Технологично един ден ще имаме банка в джоба си, после може да се превърне в чип в рамките на очилата зад ухото или кой знае какво, коментира банкерът, но същността, която се гради на доверие, на репутация, на сигурност, на възможност да направим такива услуги, каквито клиентът очаква, т.нар. пробивни/разрушителни (disruptive) технологии не могат да постигнат. „Не бива да се плашим от технологичните промени, които правят живота ни по-качествен, по-евтин и увеличават възможностите ни“, коментира Хампарцумян, допълвайки обаче, че според него новината за предизвестената ранна смърт за човешкия фактор в бизнес е прекалено оптимистична. „Всяка една голяма система, независимо дали е държава или е корпорация, има тенденцията да произвежда неефективности от само себе си“, заяви той. Ролята на един мениджърски екип е да намали скоростта и същността на произведените неефективности, за да може тази част, която е ефективна, да работи по-добре. Няма идеални системи, няма как да се създадат идеални системи, включително за управление на риска, но се опитваме да се приближаваме до някакъв управляем идеал, където да поемаме само необходимото количество риск. Ако имаме бизнес с нулев риск, това обикновено води до нулева печалба. Нашата работа е да имаме гръбнак на икономиката от добре структурирани и диверисифицирани бизнеси, които да подкрепим и да се надяваме, че останалите ще се опитват да ги наподобяват и да свързват тези островчета на върхови постижения на бизнеса, за да станат по-големи острови, заяви Хампарцумян. Няма дигитален бизнес модел, който да е безспорен в момента. Това, което трябва като философия да приемем обаче е, че дигитализацията не е цел, а средство да предоставяме качествена относителна евтина услуга 24/7. За да правим това, ни трябват качествените технологии, включително качествени бази данни.