Ако гледате телевизия, вероятно не гледате само екрана през цялото време. Повечето зрители днес са онлайн на други устройства, докато гледат телевизия, а това е засилваща се тенденция, от която рекламодателите и телевизионните мрежи се опитват да се възползват.
Знанието, че публиката има и „втори екран“ може да окаже влияние и върху повествователните решения на режисьорите.
Документалният филм „Terror at the Mall”, излъчван по HBO, проследява от различни перспективи терористичната атака в Westgate Mall в Найроби, Кения, извършена миналата година. Лентата включва кадри от охранителна камера и различни разкази на хора.
Но за разлика от по-традиционните документални филми, тук зрителите могат да видят исторически или политически контекст, разказан чрез думите на хората, които са били в мола.
За да научат историята на конфликта между Кения и Сомалия, или предисторията на групата открила огън по невинни граждани, зрителите ще трябва да използват своите телефони или компютри. Това очакване позволява на продуцента и режисьор Дан Рийд да пропусне някои аспекти при разказването на историята.
"Начинът, по който гледате телевизия, оформя начина, по който се прави телевизионната програма“, твърди Рийд след прожекция на едночасовия документален филм. „А аз знам, че когато гледам някое шоу сега... ако има нещо, което не знам, ще го проверя в Google”.
Проучване, направено през 2013 г. сред телевизионни зрители от цял свят, посочва, че 75% от тях използват мобилни устройства, докато гледат телевизия. 49 на сто пък твърдят, че използват интернет или мобилно приложение, за да търсят информация, свързана със съдържанието, което гледат.
Някои от данните, включително тези за Бразилия, Чили, Китай, Русия и Ирландия, включват само зрителите в градовете.
Разчитайки на този „втори екран“, Рийд твърди, че има свободата да направи стъпка напред в своето документално кино. Неговият подход винаги е включвал фокусиране върху личните истории, които идват от видео кадри и разкази за терористични атаки. Той е създател на документални филми за обсадата на Московския театър през 2002 г. и атаката на хотел в Мумбай през 2008 г.
Рийд твърди, че новият му филм съдържа по-малко предистория от тези две продукции, което му позволява да се концентрира повече върху човешките истории.
"Мисля, че това ви позволява да се концентрирате върху онова, което можете да направите на екрана, не толкова да предоставите много информация, която да бъде предадена чрез текст“, коментира режисьорът.