Борбата с космическите боклуци достига нов връх

Космическите отпадъци се превръщат в истински проблем в последните години. Казусът дори вдъхнови Холивуд за създаването на филмовия хит “Гравитация”, в чийто сюжет се разказва за орбитален апарат, който е унищожен от човешки отпадъци, кръжащи около Земята с огромна скорост. Американският гигант Lockheed Martin обяви сътрудничеството си с базирана в Канбера технологична компания Electro Optic Systems (EOS), с която смятат да построят специално съоръжение в Австралия, което ще локализира орбиталните отломки, застрашаващи сателити и други космически апарати. Интересното в случая е, че новата обсерватория ще има способността да засича фрагменти дори с големината на бейзболна топка, пише The Wall Street Journal. “Дневно сателитите са застрашени от до 200 реещи се отпадъци,” казва Тревър Томас, говорител на Lockheed Martin. “Повечето апарати могат да издържат на известно натоварване, причинено от тях, но ежедневно сателитите понасят удари от малки отломки, а всеки от тях струва средно около 500 милиона долара.” Lockheed и партньорите им Electro Optic Systems смятат да използват оптични и лазерни технологии за следене, доказани на бойните полета в Ирак и Афганистан, за да засекат отпадъци, движещи се със скорост над 28 000 км/ч в орбита около Земята. Бъдещата станция, която ще се намира в западната част на Австралия, ще работи заедно с вече съществуващите радарни системи, като тази на Военновъздушните сили на САЩ, която може да проследи до 200 000 обекта. В момента в орбита има около 2000 сателита, които буквално са обстрелвани от отломките, нанасящи вреди за милиони на собствениците на космическите апарати. EOS смята, че всяка година средно по един сателит бива унищожен. Засега се знае, че около Земята кръжат повече от 21 000 отломки с радиус по-голям от 10 сантиметра (колкото топка за боулинг). От какво са съставени “облаците от отпадъци”? В състава им участват инструменти, изпуснати от мисии на астронавти, както и части от стари ракети, които са се разпаднали, след като са били оставени да се реят безстопанствени в орбита. Проблемът е, че не само големите отпадъци, но и тези с на пръв поглед миниатюрен размер, могат да нанесат поражения на скъпото оборудване. Стъклата на совалките трябва да бъдат подменяни след всяка мисия, тъй като при навлизането си в земната атмосфера се удрят в малки люспи боя, движещи се с балистична скорост, съобщава американската космическа агенция NASA. Експертите прогнозират, че на височина от около 800 километра над земната повърхност може би има повече от 100 милиона отломки с размер по-малък от човешки нокът. Сблъсъци не липсват. През 1996 г. френски сателит е ударен и повреден от космически отломки, останали в орбита от експлодирала година по-рано френска ракета. В началото на 90-те пък, изведен от експлоатация руски сателит се сблъска и унищожи сателит на американската компания Iridium Satellite, след което в орбита бяха изхвърлени 2000 отломки, коментират от NASA. Най-големият виновник за огромното количество отпадъци около Земята обаче е дело на Китай. През 2007 г. правителството в страната демонстрира възможността си да елиминира военни заплахи от космоса, изстрелвайки ракета към собствения си метеорологичен сателит Fengyun-1C. Веднага след като ракетата попада право в целта, в орбита остават 3000 фрагмента. За да се справят с проблема с орбиталните боклуци, собствениците на сателити и NASA използват наземни радарни системи, с които засичат приближаващите отломки и преместват оборудването на по-сигурно място. Понякога застрашени са не само сателитите и други апарати, но и астронавти. Случвало се е екипажът на Международната космическа станция да се евакуира в капсулата "Союз", за да се предпази от евентуален сблъсък с космически отпадъци. Предложената от Lockheed Martin и EOS нова станция за наблюдение има за цел да използва за пръв път оптична технология за откриването на фрагментите, след което с помощта на лазер да измери височината и скоростта им на движение. “Системата е като гигантска версия на лазерната система за измерване на дистанцията, използвана на земята от военните” коментира Крейг Смит, главен изпълнителен директор по космическите системи на EOS. Строежът на австралийската обсерватория трябва да започне през тази година и да завърши  в началото на 2016 г. От Lockheed Martin и EOS не споменават инвестицията си в проекта. Когато влезе в експлоатация, съоръжението се очаква да увеличи способността на индустрията да локализира орбиталните отпадъци с 25%. Междувременно учените продължават да работят върху нови технологии, с които да разрешат генерално проблема. В планинската си обсерватория в близост до Канбера EOS разследва потенциала на мощни плазмени лъчи, с които буквално да избутва отломките от траекторията им, за да защити различно орбитално оборудване. Подобни лазерни технологии се разработват и в Щатите. “Грижата за чистотата на земната орбита става все по-голям приоритет за правителствата и търговските организация по целия свят,” коментира Рик Амброуз, който работи в отдела за космически системи на Lockheed Martin.