Годината е 2014-а, държавата е България. Гишетата на родната администрация все още са толкова много, опашките от чакащи граждани, виещи се по коридорите на различни ведомства и институции, все още са там.
През последните няколко години темата електронно правителство в България вече отдавна не е сюжет на фентъзи книга, в която лирическият герой използва супер силите си и с помощта на вълшебни компютърни технологии прави чудеса. Дори напротив – за приказния свят на електронното правителство, в който няма гишета, няма чакане, няма тежки административни услуги, изискващи време (а и нерви), се говори с оптимизъм и амбиция. Говори се с обещания и рамки, очертани са и конкретни параметри.
България е една от малкото страни в Европа, в които електронното управление все още не е факт. От повече от 10 години гражданите в страни, като Великобритания, Австрия, Германия, Франция, Норвегия, Естония, Белгия, не само плащат сметките си, но подават жалби, молби, издават си документи и какво ли още не онлайн през единен портал.
И въпреки че още през 2012 г. бившият министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията от правителството на ГЕРБ Ивайло Московски обещаваше, че е-управлението едва ли не е вече на прага ни, вчера неговият наследник на поста, както и премиерът в рамките на няколко часа намекнаха за поредното забавяне, което звучи дори като леко отричане от проекта.
„Въвеждането на електронно правителство е скъп и дълъг процес, затова сега можем да говорим за електронни услуги. Бях безкрайно изненадан, като разбрах, че само в едно ведомство експертите работят с 42 различни софтуера. Работим упорито, но трябва да си даваме реална сметка за ситуацията", бяха точните думи на премиера Пламен Орешарски.
Те бяха изречени часове, след като министър Данаил Папазов потвърди, че пред въвеждането на електронното правителство има проблеми: липса на координация, взети погрешни решения и създаване на софтуер, който не надгражда вече създадената система. Като цяло изказването на Папазов бе красноречиво: нещо в целия процес около електронното ни правителство куца.
"Проблемът е, че през годините са били създавани продукти, които не позволяват пълна интеграция със създадените преди това. Не винаги е прилаган системен подход. Необходимо е създаването фигурата на единен системен интегратор, за да се обезпечи пълна функционалност и устойчивост на електронното управление", обясни пред Investor.bg Христо Христов, директор на дирекция "Информационни технологии и електронно управление" в транспортното министерство.
Той побясни, че до момента по електронното правителство се работи повече от 10 години, а в хода на процеса е натрупан положителен и отрицателен опит. "Въс всички случай той е полезен", уточни той.
Голите факти
Преди почти година Столичната община обеща да внедри 50 електронни услуги за гражданите. По темата бе организиран семинар, бяха рязани ленти, бяха давани и обещания за олекотяване на администрацията. Услугите все още са неработещи.
Някъде пак преди година пък бяха раздадени тестово около 5000 карти за така наречената електронна идентификация. Самите те имат една основна цел – да помагат на гражданите, които искат да използват електронна услуга, да се идентифицират онлайн. С други думи, в картата има имплементирана технология, която съдържа в себе си информация за нейния притежател – името му и код, генериран на база неговото ЕГН и други лични данни. "С нея всеки гражданин може да се идентифицира оналайн в цифровото пространство", уточни Христов.
Електронната идентичност осигурява възможност всеки гражданин като физическо или юридическо лице, да заявява и получавала електронни услуги, както и да участва в други електронни процеси свързани с електронното управление и бизнеса. Всъщност карта за електронна идентификация може да заяви всеки български гражданин над 14 г., както и от чужденци, които дългосрочно пребивават в България.
12:49 | 14.09.22 г.