Кметът на Ню Йорк и основател и собственик на агенцията за финансови новини Bloomberg Майкъл Блумбърг обмисля да направи предложение за покупка на Financial Times, съобщава в днешния си брой New York Times. Вестникът се позовава на три източника, близки до кмета. Групата Financial Times, която според NYT е оценена на 1,2 млрд. долара, включва освен едноименния вестник и половината собственост в списание The Economist.
Financial Times се издава от британското издателство Pearson. То е на път да загуби двама от топ мениджърите си, което подхранва спекулациите, че вестникът ще бъде обявен за продажба. Дългогодишният изпълнителен директор на Pearson Марджъри Скардино, която многократно е заявявала, че вестникът ще бъде продаден "само през трупа ѝ", напуска в края на годината, а изпълнителният директор на Financial Times Group Рона Феърхед ще напусне компанията през април. Най-вероятният ѝ наследник е сегашният ръководител на вестника Джон Ридинг.
През октомври Блумбърг е посетил лондонската централа на Financial Times, на няколко пресечки от гигантския нов Bloomberg LP комплекс, който все още е в процес на изграждане. Когато редактор попитал Блумбърг дали ще купи вестника, кметът остроумно отговорил: "Аз го купувам всеки ден".
Той е говорил открито с приятели и помощници за потенциалните ползи и клопки при такова скъпо придобиване в една индустрия, на която дълбоко се възхищава като читател, но не и като бизнесмен. "Това е единственият вестник, който купувам", е казал на един сътрудник. "Но защо трябва да го купувам?", е попитал друг?
Нерешителността му говори за проблемите, пред които е изправен вестникарският бизнес, както и за сложната мотивация на самия кмет. Отвъд своята власт и известност, Блумбърг се бори с обичта си към вестника, а като потенциален издател - с предпазливостта му към инвестицията, която може да развали репутацията на компанията му за постигане на огромни печалби. Pearson, компанията-майка на Financial Times Group, не предоставя отделни финансови резултати за вестника, но анализатори смятат, че той губи пари. В последния си финансов отчет Pearson заявява, че очаква спад на печалбите заради забавянето в рекламата и преминаването от печатен към дигитален формат. Все пак дигиталната стратегия на FT се счита за успешна, като от около 600 хил. абонамента почти половината са направени за интернет изданието. Говорител на кмета отказа да коментира евентуалните преговори.
За Thomson Reuters, вероятният друг участник в наддаването за изданието, мотивацията е малко по-различна. За разлика от Блумбърг, който дава началото на своята компания за финансова информация през 1982 г., Джеймс Смит, президент и главен изпълнителен директор на Thomson Reuters, влиза в бизнеса от регионалните вестници на групата Thomson и „във вените му тече мастило“. Реплика на старомодна печатна преса се вижда на огромен монитор на ъгловия офис с изглед към Таймс Скуеър.
Но компанията отчете финансово фиаско, след като най-новият ѝ продукт за десктоп терминали не успя да се наложи. През първите девет месеца на 2012 г., компанията отчете приходи от 9,88 милиарда долара, с 3% по-малко спрямо същия период година по-рано. Говорител на компанията отказва коментар.
Financial Times може да разшири марката Thomson Reuters и да даде на неговите репортери още по-голяма мощ, тъй като, за разлика от Bloomberg, която купи Businessweek през 2009 г., Reuters не притежава списание. Thomson Reuters, отчасти британска компания, и The Financial Times имат печатен бизнес и в Азия.
Анализатори определят стойността на Financial Times Group на около 1,2 млрд. долара. За доставчика на финансови новини Bloomberg тази сума не би била прекалено голяма, пише още NYT. През 2011 г. приходите на агенцията са в размер на 7,6 млрд. долара. Приходите на Thomson Reuters пък са в размер на 13,8 млрд. долара.
В Bloomberg обаче се е дискутирала и възможността да се придобие и дигитална платформа, като LinkedIn. Според NYT изпълнителният директор на Bloomberg Даниел Докторофф е особено скептичен относно реалната стойност на Financial Times. NYT отбелязва, че Майкъл Блумбърг е почитател както на списание The Economist, така и на всекидневника Financial Times, което е основна причина за интереса му.