В Европейския парламент се очертава мнозинство срещу спорното споразумение за борба с пиратството ACTA. Зелени, леви, а сега и социалдемократи се изказват нееднозначно срещу него. Отговорният докладчик в парламента, шотландският лейбърист Дейвид Мартин, представи писмено своята препоръка с ясното заключение: “Вашият докладчик препоръчва Европейският парламент да откаже да даде съгласие за ACTA”, пише ZDNet.
„Потенциалните опасности за гражданските свободи далеч надхвърлят предвидените ползи от това международно споразумение", пише Мартин. „Неясният език в текста, а в някои области и несигурността по отношение на неговото тълкуване, няма да могат да гарантира на Европейския парламент в бъдеще адекватна защита на гражданските права".
Дейвид Мартин ще представи окончателното си предложение на 25-и април пред парламентарната комисия за международна търговия. Нейните членове ще гласуват за него в края на май и на пленарното си заседание Европейският парламент ще даде окончателната си дума преди лятото. Мартин беше избран за докладчик по ACTA в края на януари, след като предшественикът му Кадер Ариф се оттегли в знак на протест срещу непрозрачното по думите му водене на преговорите от страна на Еврокомисията.
По информация на Financial Times колебанието се прокрадва и в редиците на консерваторите. „Не искаме задължително да наложим ACTA. Все още има голяма доза опасения, а ние, като контролен орган, не можем да кажем просто едно „да“, заявява Даниъл Каспари, отговорник по темата от страна на германските партии CDU и CSU.
Въпреки че 22 страни-членки на ЕС вече са приели условията на ACTA и са подписали споразумението, последната дума остава у членовете на ЕП. Ако през юни парламентът излезе с решение срещу споразумението, подписите стават недействителни и страните няма да могат да вземат участие в споразумението. По този начин в него остават само САЩ, Австралия, Канада, Южна Корея, Япония и няколко по-малки държави.
Междувременно в интервю за британския Telegraph докладчикът Мартин заявява, че смята едно отхвърляне от страна на парламента като много вероятно. Още при преговорите със закрити врати е била създадена една фалшива атмосфера. Резултатът накрая е „тънък текст с недостатъчно подробности, които изглежда изискват от доставчиците на интернет услуги да действат като интернет полицаи". Споразумението дори не се опитва да се прави разлика между "комерсиални" и "частни" сваляния от мрежата.
Общо 22 страни от ЕС, както и други държави включително САЩ и Япония, подписаха ACTA през януари, но нито една от тях не го е ратифицирала все още. България замрази членството си в споразумението в средата на февруари след масови протести в по-големите градове.
През януари граждански организации и представителите на браншовото сдружение на независимите интернет доставчици в България алармираха, че приемането на АСТА ще представлява нарушаване на основни човешки права и ще сложи край на анонимността в интернет, а в събота хиляди протестиращи срещу търговското споразумение АСТА се събраха на шествия в София, Варна, Русе, Пловдив.
Дори и да изглежда, че ACTA вече е в историята, на хоризонта вече са нови проектозакони.
„Европейският парламент в никакъв случай не е настроен против защитата на интелектуалната собственост“, казва Мартин. Затова спешно били необходими нови закони за регулирането на интернет, но не в смисъла на ACTA, която смесва значението на фалшифицираните стоки и цифровото съдържание. Съществуващата система на „предизвестие и отстраняване“ на уеб съдържание трябвало да се осъществява в Европа в по-добро съответствие. След вероятния провал на ACTA ЕК вероятно ще предложи нови насоки, по които вероятно вече се работи. „Когато парламентът отхвърли ACTA, Комисията трябва да работи и да намери други начини да защитава европейската интелектуална собственост в глобалния пазар“, посочва Мартин.
20:45 | 13.09.22 г.