Държавната комисия по хазарта ще поддържа списък на интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз за това. Това реши парламентът, който прие на второ четене текстове от законопроекта за хазарта, предаде БТА.
По този начин депутатите на практика узакониха следенето в интернет, чрез новия Закон за хазарта.
Сайтовете, до които български потребители не бива да се допускат, ще бъдат включени в „черен“ списък, който ще бъде публикуван на страницата на комисията. Ако в тридневен срок нарушението не бъде преустановено, комисията ще подава искане до председателя на Софийския районен съд да задължи операторите да спрат достъпа до тези интернет страници. Те ще са длъжни да се подчинят в срок от 24 часа от публикуването на разпореждането на съда на сайта на комисията. Одобрените текстове предвиждат още интернет доставчиците да филтрират сайтовете всеки ден.
Въпреки че проектозаконът предизвика спорове преди влизането му в зала, днес дебати почти не се състояха. Единствено Румен Овчаров от Коалиция за България поиска да се отложи приемането на тези текстове, но искането беше отхвърлено. Той предложи Държавната комисия по хазарта да публикува списък на операторите на хазартни игри, които имат лиценз, и провайдерите да не доставят на потребителите интернет страниците на всички останали, които нямат такъв лиценз. Според него иначе се натоварва комисията с измислена дейност и се създава схема, която може да бъде използвана субективно за съвсем други цели.
Преди десет дни представителите на осем граждански и бизнес организации алармираха, че промените превръщат Закона за хазарта в „българската ACTA”. „Абсолютно невъзможно е да се приложи ефективен контрол в интернет. Потребителите знаят как да заобиколят филтрирането. Обявяването на списък от сайтове, примерно - хазартни, за незаконни, е най-добрият начин те да се рекламират. Това може да поощри потребителите да заобикалят този контрол и води до минаването им "в нелегалност“, заяви тогава Невен Дилков, председател на Сдружението за електронни комуникации (СЕК).
Организациите бяха категорични, че, ако законът се приеме в този вид, ще сезират президента и омбудсмана заради нарушения на конституционни права, както и Европейската комисия заради нарушаване на европейски директиви.