Единици са българските онлайн търговци, които предлагат продажба и доставка на стоки в чужбина. Българските интернет магазини рядко имат версии на други езици и в повечето случаи не приемат плащане с кредитни карти, сочи докладът "Електронно пазаруване зад граница "Таен клиент" - състояние на европейския пазар" на мрежата от Европейски потребителски центрове (ECC-Net), цитиран от БТА.
Липсата на търговци, които искат да продават на потребителите в други държави, е една от основните пречки пред онлайн търговията зад граница в Европейския съюз като цяло.
Независимо от пречките, докладът показва, че условията за онлайн пазаруване зад граница в ЕС през 2011 г. са се подобрили в сравнение с 2003 г.
В 94% от случаите поръчаните продукти от чужбина са доставени, което е забележително подобрение в сравнение с 66% през 2003 г., се отчита в доклада. В 86% всички покупки са доставени в рамките на 14 дни. При 86% от покупките физическият адрес на търговеца се е оказал лесен за намиране, докато в 11% тайният клиент е трябвало да го търси. В 3% физическият адрес на търговеца изобщо не е бил посочен.
Въпреки че европейските директиви ясно посочват каква информация търговецът е длъжен да предоставя на потребителите, това изискване не се изпълнява от всички сайтове.
Например при 18% от покупките, направени по проекта, тайният клиент не е бил информиран за законното си право да се откаже от договора. В 63% от случаите на сайтовете е липсвала информация за правната гаранция.
Според Директивата за продажби от разстояние потребителите в ЕС, които пазаруват онлайн, имат право да се откажат от стоката и да я върнат на търговеца, без да посочват причина, като получат парите си обратно. Това трябва да се случи в т. нар. "период за размисъл", който в различните държави от ЕС варира от 7 до 14 дни след доставката. В "периода за размисъл" от 7 работни дни влизат България, Австрия, Белгия, Франция, Ирландия, Литва, Люксембург, Холандия, Словакия, Испания, Великобритания. По 10 работни дни за размисъл предлагат в Гърция, Италия, Полша, Румъния, а по 14 - в Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Германия.
При пазаруването по проекта тайните клиенти са поръчвали стоки от онлайн магазини в други държави на ЕС, Норвегия и Исландия. След това са изчаквали да им бъдат доставени и са ги връщали обратно на търговците, за да тестват дали се спазва правото на отказ на потребителя и дали търговците връщат парите. Резултатите показват, че парите са били върнати на тайните клиенти в 90% от случаите, което е друг голям напредък в сравнение с 2003 г. (68,5%). Същевременно не е за подценяване фактът, че в над 50 на сто от случаите търговците не са възстановили на потребителите разходите за доставка.