Стив Джобс бе не само майстор на естетиката и на технологичното съвършенство. Той владееше и маркетинга както никой друг в бранша, пише в свой материал Financial Times Deutschland. Към това, разбира се, спада и пословичната потайност, с която калифорнийският концерн насърчаваше до истерия появата на всеки свой нов продукт.
Джобс контролираше своя имидж до най-малкия детайл. В Силициевата долина като мит се разказва как той определя големината на шрифта в прессъобщенията и извивките в ъглите на екрана на всички устройства на Apple. Джобс криеше ревностно и личния си живот от любопитните погледи.
„Има наистина много малко хора, които действително бяха допуснати близо до Стив“, казва бившият шеф на Apple Джон Скъли, който през 1985 г. уволни Джобс от компанията, която самият той бе основал. Един от малкото, които самият мениджър избра да допусне до живота си, е колуминистът на Wall Street Journal Уолтър Мосбърг. От 14 години насам журналистът е сред малкото свои колеги, които бяха удостоявани от Джобс с неговите разговори и проникновени размишления.
Разговорите между двамата започват през 1997 г., малко след като Джобс се завръща в заплашената от банкрут компания. По онова време Мосбърг не го познава. „Обади ми се вкъщи в неделя следобед. След това отново – четири или пет поредни уикенда“, написа Мосбърг в разтърсващ материал за Wall Street Journal.
„Като опитен журналист знаех, че той се опитва да ме ласкае, да ме привлече на страната на едно потъващо предприятие, чиито продукти навремето препоръчвах, но в последно време съветвах читателите да не ги купуват“. Телефонните разговори между Вашингтон и Силициевата долина скоро прерастват в деветдесетминутни обсъждания на продукти.
По-късно шефът на Apple се обажда на Мосбърг при всяка възможност, за да „се оплаче“ от някой негов материал, но никога не е обиждал или пресирал журналиста. „Доминиращият тон бе оптимизъм и увереност за Apple и за дигиталната революция като цяло“, казва Мосбърг.
22:58 | 12.09.22 г.