През късното лято на 2005 г. на бюрото на Пламен Вачков, по това време председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, се озовава официален документ за сформиране на работна група. Отговорник е тогавашният вицепремиер Ивайло Калфин, а експертите от групата имам за задача да интегрират всички парчета на държавната информационна инфраструктура. Сега, едва шест години по-късно, са налице първите резултати, стана ясно по време на кръгла маса за националната телекомуникационна инфраструктура. Сред най-важните приоритети на транспортното министерство е сливането на двете държавни комуникационни мрежи – на Националната АТМ - мрежа на държавната администрация (НАМДА) и Единната съобщителна мрежа (ЕСМ), което се очаква да спести милиони левова на държавния бюджет. По думите на ресорния заместник министър на транспортното министерство Първан Русинов пълното сливане на двете мрежи трябва да се случи до края на 2012 г. НАМДА свързва чрез собствена инфраструктура 10 областни града, в които стига до 1580 ведомства, разположени в 630 сгради. Изградената през 2006 г. ЕСМ, която е трябвало да обедини НАМДА, част от мрежата на Българската телекомуникационна компания след приватизацията й, както и мрежите на Министерството на финансите, Сметната палата и няколко държавни агенции, в момента обединява 28-те областни града.
Така се оказва, че двете национални мрежи често се припокриват и стигат по различни трасета до едни и същи държавни институции. Затова планираната интеграция на двете инфраструктури ще спести капиталови разходи и ресурси на ведомствата, обясни зам. министър Русинов.
Икономическото министерство също е голям играч в сферата на телекомуникационната структура, тъй като Българският енергиен холдинг (БЕХ), който се управлява от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, управлява две дружества с широка мрежа. Националната енергийна компания (НЕК) разполага с 3600 километра оптична мрежа, а Булгартел има около 2 хил. км, съобщи зам. министърът на икономиката Евгени Ангелов.
В БЕХ е сформирана работна група, която да разработи стратегия за интеграция на мрежите и за начините, по които тя може да се ползва от частния бизнес под формата на публично-частно партньорство, обясни още Ангелов. Създаването на национален център за кибер защита пък предлагат от Министерството на отбрана, което също разполага с добре развита телекомуникационна мрежа, съобщи бригаден генерал Христо Тихонов, шеф на дирекция "Комуникационни и информационни системи" в МО.
Според Тихонов такъв единен център ще сподели разходите за охрана и поддръжка на всички ведомства. В този център по думите му трябва да влизат експерти от Държавната агенция „Национална сигурност“, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи и Българската академия на науките.
Военното министерство е развило през последните години собствени системи за комуникация – стационарната система „Странджа“ 1 и 2 и Автоматичната система за връзка с подвижни обекти ТЕТРА, която покрива половината от територията на страната и 80% от подразделенията на армията.
Най-големият потребител на услуги в тази сфера обаче е МВР, което парадоксално почти няма собствена мрежа, обясни Иван Димитров, шеф на дирекция „Комуникационни и информационни системи“ в МВР. По думите му сериозна част от бюджета на министерството се изразходва за ползване на услугите на частните мобилни оператори.
Въпреки че България очевидно не е сред най-богатите държави от Европейския съюз, ставаме свидетели на нов парадокс – МВР е изградило през последните осем години собствена система ТЕТРА, дублираща тази на военното министерство, стана ясно от срещата. И макар че средствата за изграждането са дошли по предприсъединителната програма ФАР и по европейската компонента на Шенгенското споразумение, това дублиране на двете системи ТЕТРА според експертите няма голям икономически смисъл.
Липсата на координация и многократното пилеене на средства за решаване на един и същи проблеми са една от причините за неефективното използване на националната телекомуникационна система, беше едно от заключенията на кръглата маса. Това е и една от причините, заради които вложените от началото на прехода 1 млрд. евро не дават очаквания ефект, заключават експертите. И припомнят, че само разходите за инфраструктурна свързаност на държавната администрация към частни телекоми е над 30 млн. лв. годишно, по информация от публичните търгове. Друга причина за сегашното плачевно състояние са структурните промени в рамките на един управленски мандат. Така например, правителството на СДС от 1997 година започна изграждането на НАМДА чрез министерството на държавната администрация, но по средата на мандата си го трансформира в министерство на транспорта и съобщенията. Подмяна на предизборните платформи след идването на власт също оказва негативно влияние. В предизборната си платформа от 2005 г. БСП предвиждаше координирана на разходите за информационни и телекомуникационни технологии, но Министерството на държавната администрация и административната реформа не реализираха тези идеи, казаха експерти. ГЕРБ планираше да избегне грешките на тройната коалиция чрез специално координиращо звено. Първоначално беше обмислено да бъде създадено министерство на комуникационните и информационни технологии, а след това трябваше да се създаде обществен съвет с представили на бизнеса. До този момент обаче транспортното министерство не е изпълнило тези задачи, а създаденият под ръководството на финансовия министър Симеон Дянков съвет е фокусиран само върху електронното правителство и не е адресирано към промяната на инфраструктурата, коментираха по време на кръглата маса.
20:22 | 13.09.22 г.