Устойчивият начин на правене на бизнес ще бъде наложен в Европейския съюз чрез регулации и всяка компания, която не адаптира бизнес моделите си според новите изисквания за екологично и социално въздействие и добро корпоративно управление ще търпи глоби, трудно ще получава банково финансиране за своите проекти и ще изпитва затруднения при набиране на капитал през борсата. Това стана ясно по време на събитието „Седмици на целите за устойчиво развитие“, организирано от БНП Париба Лични Финанси в България.
Два регламента и две директиви определят устойчивото бъдеще на Европа
За да бъде един бизнес устойчив, той трябва да покрива определени стандарти за поведение на компанията, които оценяват нейното въздействие върху околната среда и обществото и оценяват практиките за корпоративно управление.
Компаниите трябва да спазват ESG стандарти, съкращение от Environmental (въздействие върху околната среда), Social (въздействие върху обществото) и Governance (корпоративно управление). Екологичният аспект се отнася до това как една компания опазва природата, включително корпоративни политики, насочени към изменението на климата. Социалните фактори изследват как компанията управлява взаимоотношенията със служители, доставчици, клиенти и общностите, в които развива дейност. Корпоративното управление се занимава с ръководството на компанията, заплащането на мениджмънта, одитите, вътрешния контрол и правата на акционерите. Тези стандарти постепенно навлизат в законодателството на ЕС, а от 2024 г. подаването на ESG отчети, които отразяват 2023 г., ще бъде задължително за 75% от компаниите в Евросъюза.
Въвеждането на ESG стандартите и на съответната отчетност е заложено основно в четири законодателни акта на ЕС. Първият е Директивата за докладване на корпоративната устойчивост (CSRD). Според нея от 2024 г. компаниите с над 250 служители и/или оборот от над 40 милиона евро ще трябва да представят доклади за ESG въздействието си. Вторият е Регламентът на ЕС за разкриване на устойчиви финанси (SFDR), който цели да се осигури прозрачност за инвеститорите, фокусирани върху екологични, социални и управленски въпроси. Третият документ е Директивата за нелоялните търговски практики (UCPD), която защитава потребителите от евентуални злоупотреби от страна на търговците. Четвъртият стълб е Таксономията на ЕС, която установява критерии за определяне на устойчивостта на икономическите дейности.
Ако не спазват ESG стандартите компаниите ще плащат глоби
Една от най-сериозните опасности, които стоят пред бизнеса с въвеждането на ESG регулациите, е т.нар. „зелено изпиране“ (Greenwashing). Това е нелоялна практика да се използват реклами, етикетиране и други маркетингови стратегии, които целят да убедят потребителите, че дадена услуга или продукт са по-зелени, отколкото са в действителност. Например, една стока може да бъде рекламирана като произведена от рециклирани материали, а единствено опаковката ѝ да е такава. Това е 100% „зелено изпиране“, което ще бъде наказвано.
В момента ЕС все още се обсъжда размера на глобите. Според различни източници се дискутира това да е процент от оборота. Например, Европейската комисия предлага случаи на Greenwashing, в които търговци не разкриват за планирано стареене на предлаганите продукти, да влизат в обхвата на приложение на Директивата за нелоялни търговски практики (UCPD). Тя предвижда глоба до 4% от годишния оборот на компанията по подобие на GDPR.
Някои държави са въвели собствено законодателство за „зеленото изпиране“. Във Франция е прието допълнение към Търговския закон, което предвижда възможност за глоба до 80% от стойността на кампания, която отправя Greenwashing послания, тъй като това се приема за некоректна търговска и маркетингова практика.
Липсата на данни от одит ще оскъпи финансирането
Отказът от подаване на ESG отчети или подаването на заблуждаваща информация не само ще води до глоби, но и ще затрудни правенето на бизнес. Ако един инвестиционен проект не отговаря на рамката, финансирането за него ще бъде по-скъпо и дори е възможно банките да откажат да отпуснат кредит за реализацията му.
Въвеждане на добри практики
В БНП Париба Лични Финанси в България вече прилагат ESG изискванията и дават пример с намерението на търговска верига да построи ритейл парк, за което търси финансиране. За да има достъп до банкова линия, инвеститорът обаче ще трябва да докаже не само какво е въздействието на проекта върху околната среда, т.нар. ОВОС, но и че целият бизнес модел отговаря на ESG регулациите на ЕС. Това трябва да стане с данни от одит от независима трета страна, избрана от банката. Ако липсва подобна информация, банката може да откаже достъп до финансиране, да го ограничи или да го отпусне кредита на много по-висока от пазарната цена.
Компаниите ще набират по-трудно капитал през борсата
Неспазването на ESG стандартите не само ще затрудни достъпа до банково финансиране, но и ще ограничи възможностите за набиране на капитал през фондовите борси. Компаниите ще трябва да предоставят не само стандартните документи за IPO, но и ESG одити. Те са част от нефинансовото отчитане и трябва да бъдат заверени от независим одитор. Липсата на такива одити може да доведе до затруднения при излизане на борсата или до неуспех на емисията, тъй като би предизвикало недоверие от страна на инвеститорите.
БНП Париба Лични Финанси в България вече помага на партньорите си да направят прехода към устойчивост. В поредица от събития в рамките на „Седмици на целите за устойчиво развитие“ тя ги запозна с предстоящите регулации и им даде практически насоки как да се подготвят за тяхното приемане.
„Стратегията на БНП Париба Лични Финанси е фокусирана върху подкрепа на прехода към устойчиво потребление, ориентирано към хората. Ние подкрепяме този нов модел като разработваме решения и услуги, с които да стимулираме кръговото потребление и разумните покупки и така да повлияем върху поведението на хората и бизнеса“, коментира Жозе Салойо, управител на БНП Париба Лични Финанси в България.
22:27 | 27.10.22 г.
