Умните градове - интелигентни светофари и говорещи контейнери за смет

Във втората част на филмовата трилогия „Завръщане в бъдещето“ от 80-те години на миналия век се представя една футуристична 2015 г. - в нея има хвърчащи коли и обувки, които се завързват сами. Хората ползват огромни екрани и смартфони. Така че не всичко от това, което се е предвиждало, се е сбъднало реално.

Важна роля в автоматизацията ще играят умните градове. Зад термина се крие предположението, че всички области от ежедневието се променят заради технологичното развитие: с новите технологии и съвременните сензори ще бъде възможно в бъдеще да се облекчи движението в градските центрове, като същевременно се намали въздействието върху околната среда. Общественият персонал може да бъде използван по-добре, например служителите в областта на управлението на отпадъците ще могат оптимално да планират маршрутите и да карат камионите само до места, където кофите за боклук са пълни.

Клиентът няма да се грижи за нищо – сензор в кофата за смет съобщава на компанията, когато тя е пълна. Тази визия не е толкова далечна, защото технологията се тества и в България. 

Именно за визиите за бъдещето стана дума и в рамките на първата годишна конференция E-Infratech, организирана от Investor.bg и Wolf Theiss „Свързаността променя инфраструктурата“, на която участниците дискутираха как smart технологиите и IoT създават нови възможности и решения за бизнеса и индустрията, нови партньорства между секторите и променят средата.

След пет години развитието на технологиите ще се случи толкова бързо, колкото през последните 50 години. Интелигентни градове, автономни автомобили, производства, базирани на интелигентни решения чрез автоматизация и изкуствен интелект, са само част от промените, които ще настъпят с дигиталната трансформация. Това прогнозира Ираван Хира, генерален директор НРЕ България, по време на конференцията. 

По думите на Хира IoT не е само технологии и свързаност, а възможност да се вземат интелигентни решения в летища, магазини, стадиони, музеи, болници, университети, хотели, автобусни спирки.

„Зададени в компютрите IoT увеличават бързината на реакция в автономните коли и пестят средства, когато например се прилагат в селското стопанство, когато събират информация за състоянието на почвата“, каза той. Генералният директор на НРЕ България даде за пример и друг проект, реализиран от глобалната компания в Нова Зеландия, където умни светофари предвиждат вариант за по-бързо предвижване в зависимост от трафика.

Смяна на модела 

„В НРЕ работим върху изкуствения интелект, който управлява различни процеси и има обучение на машини, които се самообучават като част от IoT”, съобщи Хира. 

Той посочи, че в партньорство с Аruba, стартъп закупен от НРЕ, се обменя информация, която е в основата на много проекти за изграждане на интелигенти градове, но заяви, че ролята е в усвояване на пространства  и за пример посочи експлоатацията на ескалатори в „Уол-Март“ в Лондон, с които се следи потока на клиентите и интересът към дадени стоки.

„В Музея „Прадо“ в Мадрид с технологията може да се научи много за дадена творба. На стадионите може да се подобри преживяваването, като се използват технологичните устройства, даде още примери Хира и изброи ползите за туризма, за болничните заведения, от които рецептата ще може да се получава по телефона.

Той е на мнение, че става промяна на бизнесмодела и докато сега, например в моловете се плаща  на база на площ на квадратен метър, в бъдеще това ще зависи от броя на клиентите, които посещават даден магазин.  

Добавена стойност чрез свързаност

„За да се превърнат българските градове в интелигентни и да се случи дигиталната трансформация, са необходими не само технологии, но трябва да се промени начинът на мислене в цифрово, без което трудно ще се реализира капацитета на технологиите, каза Владимир Махнев, дигитален съветник в Майкрософт за Централна и Източна Европа.

Той информира, че дигиталните градове покриват 2% от земната площ, а в тях се произвежда 2% от БВП. „Градовете произвеждат растеж и иновации, но ще имат нужда от свързаност, защото в тях до 2050 г. ще живеят над 6,5 млрд души, които ще имат нужда от 44 зетабайта информация", прогнозира Махнев.

По думите му технологиите могат да добавят стойност в здравеопазването, образованието и вижда бъдещето в изграждането на широка платформа между градовете.

„Една от целите на дигитализацията е намаляване на разходите за енергия и увеличаване на приходите, като подкрепяме клиентите да намерят нови решения“, коментира Махнев. 

Ползите от технологиите

„България е на едно от първите места  като скорост на високолентовия интернет, но за бъдещата свързаност в 5G ще има нужда от по-голямо покритие и повече станции, затова вече работим с общините. За да има екосистема трябва да се използват честотите“, информира Тодор Ташев, старши директор „Мрежа и услуги“ в мобилния оператор А1.

Той смята, че до 2025 година ще има  над 25 милиарда устройства, осигурени от А1, които ще се използват в Европа, Северна Америка и Азия, с които ще се контролира отоплението и охлаждането в домовете, а в интелигентните градове – уличното осветление и събирането на отпадъци.

По думите му в интелигентната индустрия  ще разчита на анализа на данни, за да се намалят разходите в производството. Ползата от технологиите ще е и в управлението на градовете. Ташев даде пример с ново изследване на компанията, което наблюдава клиентите къде се намират в даден час на деня  и в зависимост от тяхното движение настройва светофарите.

За повече сигурност на данните

Според Гарвин Шойерман, мениджър „Ключови клиенти“ в ELTEK, Германия, правителството трябва да се погрижи да убеди хората в сигурността на данните и те да повярват в сигурността на технологиите. Така той отговори на въпроса на Ричард Клег, партньор във Wolf Theiss, каква е ролята на държавната власт при прилагане на технологиите.

ПЧП за интелигентни проекти

Клег препоръча публично-частното партньорство като най-добрия пример при реализирането на проекти, „но без нашите грешки в Англия“. За пример той даде провала на метрото в Лондон с проекта Metronet, където наличието на много партньори и трудността при вземане на адекватни решения, а в добавка и политическият натиск, са се комбинирали, за да не се реализира проектът за прадажба на билети в зависимост от пътникопотока, заради което са загубени 9 млрд. паунда.

„За успеха на един проект в договора трябва да са ясни целите му – как е насочен към пазара, мащабите и сигурността“, посочи параметрите при договарянето му Клег и съветва проектът да се наблюдава, да се разчита на обучение на кадрите, да има възможност да се промени мащабът му, ако нещо се обърка, както и да бъде защитена интелектуалната собственост, когато има много участници.

Като пример за успешен проект той посочи предоставянето на IT технология за пречистване на води в Женева Services Industriels De Geneve, в който са участвали Кантона на Женева  и частна фирма. Според него със създаването на малки екосистеми се постигат по-бързо целите.

Партньорство с общините

„А1 работи със 150 общини, обяви Тодор Ташев и каза, че примерът е заразен за останалите, защото много от тях вече се възползват при търсенето на иновативни решения. – Така в Монтана се контролира паркирането, събирането на отпадъци  и уличното осветление, в Перник има система на видеонаблюдение на регистрационните табели на автомобилите, с което ще се намали престъпността .“

Той напомни, че до 2020 г. трябва да се въведе европейската директива, с която услугите, които се предлагат на гражданите, трябва да са 5G.

Ираван Хира добави, че Столична община  използва технологиите и с НРЕ работи по прототип срещу замърсяване на въздуха от транспорта.

Първата годишна конференция „E-Infratech“ бе организирана на 21 юни от Investor.bg със стратегическото партньорство на Wolf Theiss.