Емил Райков завършва висше образование през 1995 г. в “Икономически университет”, гр. Варна, бакалавърска степен по “Счетоводство и контрол” и втора специалност “Право” към същия университет. Започва своята предприемаческа кариера през 1996 г., когато регистрира консултантска фирма ЕТ “ЕМРА”, гр. Варна. През 1997 г. разширява дейността като създава “Емра комерс” ООД, която работи успешно в областта на търговията с горива и смазочни масла.
1998 г. е началото на изграждането на настоящата група от фирми Агрия. По това време Емил Райков е управител и акционер на “Кристера” ООД, гр. Варна, където преминава през длъжности изпълнителен директор, член на УС и член на НС. От 2002 г. Емил Райков е Председател на НС и акционер на следните дружества “Кристера” АД, гр. Попово; “Хлебозавод Корн” АД, гр. Варна; “Хлебозавод Корн” АД, гр. Шумен; “Корн – К” АД, гр. Варна. От 1999 г. в качеството си на представляващ “Кристера” АД Емил Райков участва в учредяването, а след това и като член в дейността на Компенсационен фонд “Зърно” към Министерство на земеделието и горите. По инициатива на “Кристера” АД през 2004 г. е учредена „Асоциация на публичните складове за зърно”, чийто представляващ и председател на Управителния съвет е Емил Райков.
От 2007 г. Райков е изпълнителен директор и председател на Съвета на Директорите на „Агрия Груп Холдинг” АД, гр. Варна. На 29 ноември (четвъртък) стартира IPO-то на холдинга, в което компанията предлага 1,7 млн. акции с минимална емисионна цена от 9 лв. Ценовият диапазон е 9-13 лв., като методът на продажба е букбилдинг. С г-н Райков разговаряхме за подробностите около бизнеса на компанията и планове за развитието й:
- Ръстът на консолидираните приходи на Агрия Груп за последните 4 г. е общо само 20%, какво очаквате за следващите години?
По прогнозни данни през 2012 г. планираме продажбите ни да са със 100% увеличение до 90-100 млн. лв.
- От 49 млн. лв. продажби, очаквани за 2007 г., какъв е делът на 4-те ви направления, агробизнес, търговия със зърно, производство на хлебни изделия и енергийни култури?
Най-голям дял заема преработвателната ни промишленост, в това число изкупуване и търговия със зърно, минерални торове, горива, семена - общо около 55% от продажбите. С около 15% дял е направлението агробизнес, тоест обработка на земеделска земя. С около 20% е производството на хляб и хлебни изделия. И около 10% от общите продажби са търговия с енергийна рапица, която произвеждаме от 3 г. и продаваме на външните пазари. Кристера АД е дъщерното дружество, което произвежда енергийна рапица и заема в национален мащаб 13-15% пазарен дял.
- Как ще изглеждат дяловете през 2012 г.?
Производство на зърно около 20%, около 30% преработвателна промишленост, хранително-вкусова промишленост 20% и останалите 30% енергийни култури.
- Планирате ли да направите собствен завод за производство на биогорива?
Да, до 2009 г. трябва да влезе в експлоатация и до 2012 г. да набере пълния си капацитет, така че да участва с 30% дял в общия размер на приходите от продажби. Вече е изградена на 80% база за съхранение на енергийна рапица. Към нея до края на 2008 г. ще изградим маслобойна за преработка на рапицата във вид на сурови олиа и съответно тях ще ползваме в две направления. До 20-30% за човешка консумация и останалите до 70% за производство на биогорива.
- С парите от облигациите на Кристера за 9 млн. лв. ли се прави точно тази фабрика?
50% от средствата са използвани за рефинансиране на инвестиционни кредити, най-вече от направление хранително-вкусова промишленост. Това са остатъчни кредити за изграждането на трите ни хлебозавода. Останалите 50% се влагат в зърнобазата за енергийната рапица. От средства, които планираме да привлечем чрез IPO-то, половината ще използваме за строежа на завода за биогорива, а останалите 50% ще инвестираме в останалите дейности на холдинга по направления преработвателна и хранително-вкусова промишленост.
- Биогоривата къде ще се пласират?
По наши очаквания влезлият в сила Закон за възобновяемите енергийни източници и определената от ЕС минимална квота за смеси в съотношение 95% минерални към 5% биогорива, ще даде предпоставки за развитието на биогоривата и на българския пазар. Индикативните цели, поставени от Европейския съюз, са до 2011 г. делът на биогоривата в общата консумация на горива да е в размер на 5,75%. От тези 5% смеси, по наши данни, смятаме че с около 60% от собственото си производство ще постигнем 10-15% дял в национален мащаб, останалата част ще изнасяме в съседните страни.
Общата консумация на дизелово гориво през 2007 г. се очаква да достигне 2-2,5 млн. тона. Това означава, с оглед растящата консумация на горива, че за следващата календарна година ще са необходими над 100-120 хил. тона биогорива.
- Защо на борсата не излезе Кристера, имайки предвид опита й на капиталовите пазари, а листвате Агрия Груп Холдинг АД?
Кристера АД е част от Агрия Груп Холдинг АД в качеството си на дъщерно дружество, чието присъствие на капиталовия пазар помага и за успешното листване на холдинга на БФБ–София. Според нас цялата структура на холдинга се допълва и създава силата му. За нас основен актив представлява агробизнеса, защото той произвежда суровината. Имаме предпоставки за стабилно и устойчиво развитие на холдинга. Агробизнесът е подкрепен на много високо ниво в европейския съюз, тази година е първата в която ще се плащат и първите директни субсидии за обработващите земеделски земи.
Освен това преработвателните предприятия и хлебозаводите осигуряват на изхода една ритмичност на паричните потоци. През хлебозаводите ние успяваме да реализираме до 60% - 70% от брашната, произведени в мелничния комбинат.
- По отношение на производството, колко дка земя имате и колко арендовате?
Чрез двете фирми на холдинга, които са агропроизводители, за новата селскостопанска година 2007-2008 г. арендоваме 55-60 000 дка. От тях, по данни към шестмесечието на тази година, около 2 500 дка са собственост на холдинга. Предвид сезонния характер на този процес, при който във втората половина на годината с изплащане на рента на собствениците на земя се сключват и най-много сделки, до края на годината очакванията ни са да притежаваме 3 500 - 4 000 дка земеделска земя.
В инвестиционен порядък до 2012 г. планираме собствената земеделска земя на холдинга да възлиза на 20 хил. дка.
- Колко струват текущите имоти на холдинга по пазарни цени, например на мястото хлебозаводите може ли да се изгради мол?
Мисля, че не е правилна посоката на разсъждение. Ефектът от функциониране на хлебозаводите като част от холдинга, формирайки последния етап от хранителната верига "зърно-брашно-хляб", създава принадена стойност към консолидирания резултат, неизмерим с ефекта и какъвто и да е друг актив на групата. Хлебозаводите са със стратегически избрани локации. Те са във Варна, Търговище и Горна Оряховица, което ни подсигурява приблизително 20% пазарен дял в Североизточна България.
- Например този във Варна къде се намира?
В западната промишлена зона, разположен на терен от 5 дка, ул. Атанас Москов 29.
- По отношение на поскъпването на зърнените култури заради биогоривата, вероятно печелите много от този процес като арендатори?
Ние сме от двете страни на барикадата – от една страна, като производители и, от друга, като търговци, изкупуващи зърнена реколта. Поради слабата реколта, непосредствено след жътвата, цената на зърното скочи в пъти. Така производителите, които задържаха продукцията и не я реализираха веднага след жътвата на сравнително приемливи цени, а продаваха в периода октомври-ноември, мисля, че са нямали толкова добра финансова година за изминалите 3-4 години.
- В целия свят ли реколтата е слаба?
Да, лошите метеорологични условия засегнаха реколтата и в световен мащаб. Втората причина е насочването на част от продукцията в направление биогорива. Моето мнение е, че Европейската комисия толкова активно насочва към производството на биогорива, защото, от една страна, така решава донякъде проблема с независимостта на енергийните доставки, а, от друга - създава и предпоставки за по-добри цени на зърнените култури, като по този начин стимулира агропроизводството като цяло.
- За хлебозаводите се говори, че били на загуба, или вие сте изключение от оплакванията на асоциациите на хлебопроизводителите?
Ние не можем да сме изключение, доколкото работим на един пазар, но бих казал, че пазарът се дели на две - малки производители и индустриални производители, които работят в мащаб, който им позволява да реализират рентабилност. Това са структури като нашата, които са успели да затворят цикъла от производство на зърно, през производство на брашно до производство на хляб, и да оберат маржа и на трите етапа.
Малките производители са принудени винаги да купуват брашна на високи цени и това не им дава възможност да постигат добра рентабилност. Бъдещето е на индустриалните производители, такава е и европейската практика. Това донякъде диверсифицира риска по цялата верига. Например, имало е години, когато печалбата на мелничния комбинат е имала превес над печалбата в другите дъщерни дружества, имало е и години, когато хлебопроизводството е било с най-голям дял в печалбата. По тази причина големите структури затварят цикъла на производство, защитавайки се от неблагоприятните фактори по веригата.
- Какво е мнението Ви за неписаното правило, че при едно IPO, акциите трябва да се предлагат с дисконт от 20%, дори един анализатор говореше за 50%. Причината е, че дружеството е ново и в този смисъл непознато. Спазили ли сте това правило, заложили ли сте дисконт или се продавате на реалната стойност?
Ние сме заложили диапазон от 9 до 13 лв. за акция. Холдингът отчита реални данни на консолидрана база и всеки разумен инвеститор може да направи оценка на база на коефициенти и да прецени, че сме оценили компанията си на реален принцип. Леко подценяване има, доколкото да задоволи интереса и желанията на инвеститорите, но не бих се ангажирал с процент. За нас мнението на потенциалните инвеститори е от съществено значение, доколкото впоследствие се очаква нашата емисия да е една от ликвидните на борсата.
- Планирате ли да купувате други дружества?
При добър икономически климат не изключвам възможността и ние да се сливаме или обединяваме с други по-малки фирми и да правим придобивания в сектора на преработвателната промишленост или агробизнеса, за да можем да постигаме все по-големи мащаби.
- Реалистично ли е да отидете при арендатор и да му купите договорите?
Правили сме го и това е начинът да достигнем до 60 000 дка обработвана земя - стъпвайки в договорите на арендатори, ставаме правоприемници.
- Капиталът ви от 5,1 млн. лв. как е формиран - от дялови вноски, капитализирана печалба или оценки от вещи лица?
От дялови вноски.
- Как се справяте в един "силов" бизнес? Говори се, че идват едни хора и начертават парцела, който обработваш върху картата в поземлената комисия и получават субсидията или играят "мръсно" при изкупуването на зърно?
Няма такова нещо, това са митове. Ние сме на пазара от 12 г., въпреки че холдингът е регистириран от 3 г. Наясно сме изцяло с пазара и подобен силов подход на мен не ми е известен.
- С някои от АДСИЦ-овете имате ли договор да арендовате тяхна земя?
Да, с поне три АДСИЦ-а, сред които Елана фонд за земеделска земя АДСИЦ, Агрофинанс АДСИЦ и др.
- Кои са регионите, в които оперирате?
Агропроизводството е в два региона - Попово-Търговищко-Разградски регион и около Провадия-Млада Гвардия, Ветрен. Девин е мястото, където изграждаме новата зърнобаза, и там ще е заводът за биогорива. Зърнобазата ни в Попово е първият и най-голям лицензиран публичен склад в България с 25% дял в издаването на складови записи.
- Имате ли земи, които са подходящи за промяна на статута?
Разбира се че има, особено в района на Девня-Провадия. Има парцели около пътни артерии и имаме запитвания за тях. Имаме и парцели, подходящи за ветрогенераторни паркове, за каквито също имаме запитвания.
- Защо всички развиват дейност в Добруджа и Лудогорието, а в някои райони няма арендатори?
Там земята е най-плодородна, парцелите са големи и производството на зърно може да се индустриализира. По тази причина ние обработваме близо 60 000 дка.
- Какви са добивите ви от декар?
За тази година, имайки предвид, че е специфична, средният ни добив на хлебна пшеница е около 300-320 кг от декар. Слънчогледът стигна нива от 120 кг/дка. При рапицата имахме 280-300 кг/дка.
Ние сме на път да въведем западните критерии в производството, използвайки селектирани семена, навременно провеждане на всички мероприятия, добра техника, торове и препарати. Целта ни е да гоним добивите от дка, постигани на развитите европейски държави. Държа да отбележа, че тази година при рапицата сме почти на нивото на добиви в Германия, която е лидер в производството на енергийна рапица.
- Предвиждате ли в следващите години други увеличения на капитала?
В следващите 2-3 години не предвиждаме. Не предвиждаме и продажба на останалите акции, които остават в мажоритарните собственици. За нас най-важно в момента е да създадем предпоставки за ликвидност на емисията. Също така важно е и холдингът да придобие публичен статут, поради улеснено финансиране от банките, тъй като нагласата към публичните дружества е по-позитивна.
- Какъв грант сте взели от еврофондовете до момента и колко планирате в следващите години?
До момента сме реализирали 3 проекта, в които финансирането от еврофондовете е било около 45-50%, или около 0,8-1 млн. евро. Два проекта бяха по закупуване на агротехника и третият - по изграждане на силозно стопанство. Дейността на дъщерните дружества на холдинга отговаря на направленията, които в момента са подкрепени чрез програми на еврофондовете и ние категорично ще кандидатстваме за финансиране по тях.
13:31 | 14.09.22 г.