Поскъпването на еврото има коренно различни последици за страните от еврозоната и изостря още повече различията между северните и южните държави от валутния съюз. Това показа последният доклад на международната рейтингова агенция Standard & Poor's, който разкрива, че реалният ефективен валутен курс* в Италия, Испания, Гърция и Ирландия се е влошил остро от 2005 г. насам.
Реалният ефективен валутен курс е един от най-важните измерители на конкурентоспособността на една страна на международните пазари. За четирите периферни държави от еврозоната той се е повишил значително и може да се превърне в тежко бреме, в случай че вдигането на основната лихва в еврозоната повиши курса на еврото спрямо долара до 1,70 долара за евро до края на 2010 г.
Това ще усложни още повече дебата между членовете на Управителния съвет на Европейската централна банка относно паричната политика през следващата година, прогнозират от Standard & Poor's. Експертите на BNP Paribas и Morgan Stanley са на мнение, че еврото ще загуби позиции спрямо долара за кратко през следващата година, докато американската икономика набира скорост, предаде Telegraph.
За разлика от Италия, Испания, Гърция и Ирландия, Германия успява да се справи добре въпреки скъпото евро. Експортно-ориентираната държава успява да увеличи своята продуктивност, като намалява разходите за труд. Конкурентоспособността на Германия е нараснала с 18% спрямо тази на Италия и с 15% спрямо испанската от 2005 г. насам и с много повече в сравнение с 90-те години на 20-ти век.
Това намира своето отражение и в безработицата в отделните страни, която се повиши до 19,3% в Испания и до 18% в Гърция с изтичането на програмите за насърчаване на заетостта. В Германия обаче безработицата нарасна по-малко до 7,5% от работната сила. Това демонстрира добре негативния ефект от реалното поскъпване на еврото върху изоставащите държави в еврозоната.
Техните икономика са ощетени от една страна заради влошената конкурентоспособност в рамките на еврозоната спрямо страни като Германия и Франция. Ефектът се засилва още повече от обезценката на редица други валути като британската лира, шведската крона, руската рубла и турската лира. Китайският юан на свой ред е фиксиран към долара и така Китай предпази своите износители.
Поевтиняването на лирата и на работната ръка във Великобритания са дали конкурентно предимство на британските компании. Реалното поевтиняване на британската валута е намалило разходите за единица труд с 35% спрямо тези в Италия от средата на 2007 г. и с 18% спрямо Германия. Нужни са поне две-три години, за да може ефектите на подобно реално поевтиняване на валутата да станат видими.
Междувременно продуктивността на щатската икономика се повиши с 8% през третото тримесечие, а разходите за единица труд намаляха с 2,5 на сто. Обратното явление се наблюдава в Европа, където правителствените схеми за подкрепа на заетостта ограничиха съкращенията на работна ръка, което доведе до рязък спад в производителността. Това обаче възпрепятства процеса на „съзидателно разрушение“ на Шумпетер, който изчиства неефективните елементи в икономиката.
Според Европейската комисия еврото е надценено със 7-8% спрямо останалите основни валути и ако продължи да поскъпва, може да се превърне в сериозно бреме за по-отворените икономики в еврозоната.
Към 11:05 ч. българско време едно евро се разменя срещу 1,4318 долара.
*Реалният ефективен валутен курс е среднопретегленият обменен курс на една валута спрямо кошница от други основни валути, който е коригиран с инфлацията. Теглата на отделните валути в кошницата зависят от дела им в търговския обмен със страната. Реалният ефективен валутен курс показва каква е всъщност стойността на една вносна стока за потребителите.
21:11 | 22.08.22 г.