Трише: Понижаването на лихвата не винаги е най-добрият път

Понижаването на лихвените проценти не е непременно най-добрият начин за борба с рецесията, а различните структури на икономиката правят така, че ефективността на подобна политика може да бъде различна, смята президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише.

„Монетарната политика е толкова по-ефективна като отговор на икономически спад, колкото по-нисък е лихвеният процент. Този поглед върху нещата е твърде опростен“, е заявил Трише по време на обяд в Ню Йорк, предава Ройтерс.

„Сравняването само на нивата на лихвения процент без оглед на произтичащите от това пазарни лихви или влиянието върху други икономически променливи е само една част от далеч по-голяма картина“, смята Трише.

В своето изказване специалистът е защитил реакцията на ЕЦБ към кризата. Мнозина анализатори отправиха критики към ръководителите на институцията, че са били прекалено бавни в своите действия в сравнение с останалите централни банки, като например Федералния резерв на САЩ.

По време на кризата ЕЦБ първо повиши лихвата до 4,25 на сто в средата на 2008 година, след което смъкна основния лихвен процент до 1,25 на сто. За същия период Фед понижи лихвения процент до коридор от 0 до 0,25 на сто.

„Действията ни бяха различни от тези на останалите централни банки, тъй като отразяват разликите в икономическите и финансовите структури. В действителност, заради различните икономически структури, за постигането на еднакви цели действията трябва да бъдат различни“, е казал Трише.

Според него „прекалено активните политики“ поставят риска от контрапродуктивност в условията на еврозоната, тъй като могат да дестабилизират очакванията на частния сектор.

Трише е посочил и още една разлика с политиката на Фед, като е заявил, че за да бъдат ефективни, мерките на оглавяваната от него институция е трябвало да се фокусират първо и основно върху банковия сектор. Причината за това била, че към края на 2007 година експозициите на банките в еврозоната към частния сектор е била в размер на 145% от БВП, докато в САЩ тя е била едва 63% от БВП.

Специалистът е казал, че насочването на действията към проблемите с лошите кредити, или токсичните активи, е ключов за възстановяването на кредитирането, но е изразил мнение, че към този проблем трябва да бъдат насочени мерките на фискалната, а не на монетарната политика.