Инфлацията отново се превръща в заплаха пред икономическата стабилност, предупреди заместник-председателят на Международния валутен фонд (МВФ) Джон Липски. Според него настоящото засилване на ръста на цените „трябва да бъде прието сериозно, тъй като създава значителни потенциални предизвикателства пред стабилността на икономиката“, предава Bloomberg.
Липски е на мнение, че завръщането на високата инфлация по начина, по който е наблюдавана през 70-те години, и все по-големите очаквания за ръст на цените не могат да бъдат подминати с лека ръка. В момент, когато котировките на енергоносителите и останалите суровини вървят нагоре, ниските лихви, определени от някои централни банки, и поевтиняването на долара играят силна роля за ръста на инфлацията.
Изказването на заместник-председателя на МВФ в Ню Йорк беше направено след решението на Европейската централна банка да остави лихвения процент в еврозоната без промяна. Коментарът на Липски за този ход на ЕЦБ е, че инфлационният натиск очевидно е сред основните приоритети в еврозоната. От изказването на ръководителя на ЕЦБ Жан-Клод Трише стана ясно точно това – на пресконференцията след решението той заяви, че инфлацията ще остане висока за известен период, което ясно показа, че не се очаква скорошна редукция на лихвения процент.
Особено силна е заплахата от висока инфлация в страните от Азия и Близкия Изток, които все още държат курсовете на валутите си фиксирани към американския долар. В резултат на това Липски очаква ситуацията там да бъде още по-сложна.
Според Липски, когато в САЩ икономическият ръст започне да се възстановява, промените в потребителските цени ще „придобият огромна важност“ за Федералния резерв. Ниските лихви в страната имат голямо влияние върху цените на суровините, става ясно от анализи на МВФ, които все още са на база предварителни изчисления. Според анализ на организацията, цитиран от Липски, ако доларът не се е понижавал през периода 2002 – 2007 година, цената на петрола е щяла да бъде с около 25 долара по-ниска, а останалите суровини са щели да се търгуват с 12 на сто по-ниско.
Днес основните суровини продължават да поскъпват, като петролът е повишил цената си с 50 цента до 122,37 долара за барел Брент и с 8 цента до 123,61 долара за барел американски лек суров петрол. Златото бележи ръст от 0,4 на сто до 874,70 долара, а среброто поскъпва с 0,15 на сто до 16,72 долара за стройунция.
Продължава и поскъпването на хранителните продукти, които от началото на годината значително повишават цената си. Днес пшеницата поскъпва с 0,71 на сто до 813,25 долара за бушел в Чикаго, царевицата повишава цената си с 0,37 на сто до 615,25 долара за бушел, а оризът бележи пето поредно поскъпване и достига до 22,35 долара за 100 паунда, което е с 3,5 на сто повече от вчера.
Вижданията на Липски явно се подкрепят и от ръководителите на централните банки на Англия и еврозоната, които днес не промениха лихвените проценти въпреки сигналите за забавяне и на британската и на европейската икономика. Инфлацията очевидно се превръща в проблем и за Фед, тъй като след агресивната кампания по редукция на лихвения процент, която смъкна лихвата до 2,0 на сто, започнаха да се чуват все повече гласове в подкрепа на смяна на курса на монетарната политика.
Възможността за увеличение на лихвения процент в САЩ, за която вчера намекна председателят на ФЕД-Канзас Томас Хьониг доведе до поскъпване на американския долар. Тази сутрин той достигна най-високата си стойност от 11 март досега при 1,5292 долара за евро. Непосредствено преди решението на ЕЦБ за равнището на лихвите кросът на двете валути беше при 1,5361 EUR/USD, а след изказването на Трише еврото поскъпна до 1,5410 долара за евро в 16:30.
06:26 | 24.08.22 г.