Жан-Клод Трише е президент на Европейската централна банка (ЕЦБ). Французинът заема този пост от 2003 година, като допреди това в продължение на два мандата е ръководител на Френската централна банка. По време на кариерата си той е заемал постовете първо на заместник-председател, а впоследствие и на ръководител на Международния валутен фонд и Световната банка, бил е член на съвета на директорите на Банката за международни разплащания.
Investor.bg подбра някои интересни моменти от отговорите на Трише, дадени в интервю за немски медии, което е публикувано и на официалната страница на ЕЦБ.
- Ще бъде ли следващото решение на ЕЦБ по посока понижаване на лихвения процент или е възможно той да бъде увеличен?
Както знаете, Управителният съвет на ЕЦБ взима своите решения за монетарната политика на месечна база след задълбочен анализ на фактите и статистиката. Ние вярваме, че настоящият курс на монетарната политика ще допринесе за постигането на ценова стабилност и до значително намаляване на инфлационните очаквания.
- Преди няколко дни ръководителят на Френската централна банка Кристиян Ноайе намекна, че ЕЦБ би могла да увеличи лихвения процент, а не да го понижава. С тези думи той свое мнение ли изрази или показа мнението на целия управителен съвет на ЕЦБ?
Аз не коментирам личните изказвания на членовете на Управителния съвет. Както знаете, Президентът е този, който изразява мнението на Управителния съвет и носи отговорност за това. Това е нещото, което аз правя от името на Съвета. Нашето мнение е, че ние вярваме в това, че настоящата ни политика ще допринесе за постигане на стабилност на цените. Позволете ми да отбележа и силния колективен дух, който имаме в Евросистемата. В частност бих искал да отлича работата на гуверньор Либшер за безценния му принос в нашата работа.
- Европейската комисия изготви нова по-песимистична прогноза за 2008 и 2009 година. Това променя ли вашите планове?
Съществува широк спектър от прогнози за тази и следващата година, има различни графики и статистики – от ЕС, от ОИСР, от МВФ, както и от различни частни институции. По посока на растежа, както и на инфлацията, прогнозите често зависят от нови данни, които не са включени в изследванията и често са въпрос на правилно провеждане във времето. Това, което наблюдаваме през първото тримесечие на 2008 година е, че икономиката върви доста добре и през първото полугодие вероятно ще остане доста устойчива. На този етап ние смятаме, че прогнозите на МВФ за ЕС са може би твърде песимистични. Ще видим какво ще се случи. Както знаете, прогнозите на анализаторите от ЕЦБ не дават прецизни прогнози за растежа, а по-скоро го поставят в определен рейндж. Този рейндж за 2008 година е между 1,3 и 2,1 на сто.
- Федералният резерв на САЩ понижава лихвения процент, Английската централна банка също го прави. Смятате ли, че натискът за понижение на лихвите от страна на ЕЦБ също ще се засили?
Всеки от нас има своята роля и отговорности. Ние работим в различни икономики, с различни особености, различни степени на гъвкавост и много различни видове икономически шокове. Общото между нас е само едно: Ние трябва да осигурим ценова стабилност и да вдъхваме доверие. Също така трябва да продължим да да държим здраво закотвени инфлационните очаквания. Това важи за всички централни банки. В противен случай бихме изложили на риск растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, паралелно с това бихме могли да доведем и до проблеми на финансовите пазари.
- Ако Фед предприеме нова редукция на лихвите, това ще постави ли под още по-силно напрежение американския долар и няма ли така да се увеличат проблемите пред европейската експортна индустрия?
Понякога ставаме свидетели на резки колебания във валутните курсове на основните валути. Притеснени сме относно възможните въздействия върху икономиката и финансовата стабилност. Освен това аз считам за важно това, че американският президент, финансовият министър на САЩ и моят колега Бен Бернанке заявиха неведнъж, че силният долар е в интерес на САЩ.
- На няколко пъти Вие отбелязахте, че екстремната волатилност на валутните курсове е силно нежелателна. Пазарите обаче не се вслушват във Вас и останалите ръководители на централни банки. Защо е така?
Аз мисля, че анализаторите и пазарните участници несъмнено се вслушват в това какво казваме и тук, и отвъд Океана.
- Два въпроса: Какви са очакванията Ви относно кризата на финансовите пазари и какъв отзвук ще има тя по отношение на кредитирането на бизнеса?
Към настоящия момент отпуснатите кредити на нефинансовия бизнес сектор растат с около 15 на сто, което е доста динамично. От една страна, ние виждаме прогресивно забавяне на кредитирането на домакинствата и в жилищния сектор. Същевременно с това условията за кредитиране се затягат и ние трябва да наблюдаваме ситуацията доста внимателно. С оглед значителната пазарна корекция, която се наблюдава, трябва да предприемем акуратна монетарна политика за осигуряването на ценова стабилност и тогава, когато това е направено, трябва да осигурим гладко функциониране на паричните пазари в унисон със същата тази политика. Както знаете, в тази насока ние действаме в тесен контакт с други централни банки, включително с Федералния резерв.
- Смятате ли, че се нуждаем от по-строги регулации за капитала на банките и как трябва да се постъпи с хедж-фондовете, които се противопоставят на правилата за по-голяма прозрачност?
Вие знаете, че сме направили 67 препоръки чрез Форума за финансова стабилност, като те са получили одобрението на Г-7 и международната общност. В момента все още се намираме на етап, когато още обменяме идеи. Вече успяхме да постигнем споразумение, като в центъра на това, което го вдъхнови, стои идеята за прозрачност – повече прозрачност както за институциите, така и за сложните финансови инструменти, които стоят в дъното на пазарната корекция. Начинът, по който действаме, е идентичен с този, който предприехме по време на Азиатската криза. Трябва да коригираме всички компоненти на глобалната финансова система ако искаме да избегнем значителни бъдещи проблеми на пазарите и техните негативни последици. Трябва да променим елементите на процикличност, които в момента се наблюдават в глобалните финанси и които съдействат за усилване на ефектите и на балонизиране и на корекция.
- Вслушвате ли се понякога в мненията на политици като министър-председателя на Италия Берлускони или президента на Франция Саркози, когато те критикуват ЕЦБ, или централните банкери трябва да игнорират подобни коментари?
Позволете ми да кажа, че Договорът от Маастрихт ни предоставя пълна независимост. Това е широко известно по света. Аз не знам да има анализатор или пазарен участник, който да постави под съмнение факта, че ние сме напълно независими и че Президентът и членовете на Управителния съвет са силно обвързани с тази независимост – така, както изискват Договорите на ЕС.
17:00 | 29.08.22 г.