Докъде може да падне щатският долар?

Рекордно ниските нива на американската валута през последните дни повдигат един интересен въпрос – докъде може да падне доларът? Едва ли може да бъде направена точна прогноза, тъй като към момента събитията се развиват с изключителна динамика. Може обаче да видим как се стигна дотук и дали наистина нивото на долара е най-ниско в исторически план.

Ако бъде разгледан курсът на американската валута спрямо еврото от въвеждането на единната евровалута правят впечатление два периода. Първият е до края на на 2002 година и се характеризира със силно понижаване на курса на еврото, а вторият е от 2003 година досега, като през него сме свидетели на силно отстъпление от страна на долара.

В рамките на първите две години от съществуването си еврото губи около 30 на сто от стойността си спрямо долара. Повечето анализатори тогава отдават това на прекаления оптимизъм в политическите и икономически среди на Стара Европа, че новата валута бързо ще настигне и измести американския долар като световна валута.

Факторите за отстъплението са няколко – на първо място това е шокът за европейските потребители от въвеждането на единната валута и свързаните с това ценови колебания в рамките на еврозоната. Заради инфлацията в региона и спекулата, която предприемат много от търговците при ценообразуването, разходите за потребление се свиват и докато ситуацията се стабилизира минава известен период от време.

За ръста на американската валута през този период има редица обяснения, като те са свързани основно със силния икономически ръст в страната, увеличаването на строителството и кредитирането, както и стабилния износ. Постепенно обаче икономиката започва да се задъхва, което е предизвикано от цикличността, съпровождаща нейното развитие.

Във втория период нещата се обръщат. Европейската икономика стъпва на крака, различията между отделните държави в еврозоната са преодолени и икономиката започва да расте с пълна сила. Америка от своя страна преминава на другия полюс – терористичните атаки срещу САЩ и започнатите офанзиви срещу Афганистан и Ирак обременяват бюджета със значителни разходи за военни цели, появяват се и първите признаци на икономическа криза заради огромното строителство и все по-ниския контрол при отпускането на кредити.

Такова е положението от въвеждането на еврото през 1999 година. А какво е било преди това? Пренасянето на данните за единната валута назад във времето показва интересни факти.

Ако бъде конструиран курсът на еврото преди неговото въвеждане става ясно, че най-високото ниво на европейската валута е постигнато през 1992 година, когато едно евро е щяло да бъде разменяно за 1,4557 долара. Основната валута, върху която стои изграждането на единната парична единица на еврозоната – германската марка, пък постига своя връх през март 1995 година, когато курсът е бил 1,3455 USD/DM. Приравнено към днешните курсове това прави около 1,4535 долара за евро, съобщава FTD-Deutschland.

Курсът на еврото, ако то беше съществувало още от края на Бретън-Уудската система на валутните курсове, постига историческия си максимум през периода 1995 – 1996 година. Нивата тогава са изчислени около 1,43-1,45 долара за евро. Характерно за развитието на единната валута е, че след 1988 година тя отбелязва почти непрекъснато поскъпване спрямо долара. То, разбира се, е съпроводено с цикличните колебания в отделните икономики, като поради спецификата, че до този момент не е провеждана обща икономическа политика, курсовете се променят относително рязко.

Тези данни дават да се разбере, че европейската икономика е вървяла добре и преди въвеждането на единна парична единица и ако не е било негативното въздействие, свързано с преструктурирането на валутните единици, то в момента можехме да станем свидетели на дори по-високи нива на европейските валути. Дори разликата да не е чак толкова голяма, то поне увеличението нямаше да е толкова рязко и изненадващо.

Какво означава това за европейската валута? Отговорът е ясен – затвърждаване като водеща световна валута, която постепенно ще измества американския долар като предпочитано средство за натрупване на богатство и запазване на стойността. Това се вижда и от изказванията в последно време, че еврото се превръща в „спасителен остров“ и заявеното от властите в най-бързоразвиващата се икономика – Китай, че валутните резерви на страната, които към момента са съставени основно от американски долари, ще бъдат диверсифицирани, като част от тях се пренасочат към по-стабилни валути.