През юли високата инфлация в Германия се забави за втори пореден месец. По данни на Федералната статистическа служба стоките и услугите струват средно само със 7,5% повече, отколкото година по-рано.
През юни тази стойност беше 7,6%. Икономистите очакваха подобна стойност и за юли. А през май инфлацията възлезе на дори 7,9%, предава DPA.
Причината за малко по-слабия ценови натиск са главно краткосрочните ефекти от отстъпката за гориво и билета за 9 евро (през юни, юли и август хората в Германия могат да пътуват с обществения транспорт за 9 евро на месец - част от пакет от мерки на федералното правителство, с който се цели да бъдат облекчени жителите на страната на фона на покачващите се цени на енергията и храните - бел. ред.). И двете мерки са в сила от юни и са ограничени до края на август. Икономистите очакват след това инфлацията отново да се ускори значително.
Това оказва натиск върху Европейската централна банка (ЕЦБ). Тя дълго време предполагаше, че ценовият отскок ще бъде само краткосрочно явление и затова реагира късно, за да нормализира паричната си политика. През миналата седмица тя повиши лихвените проценти в еврозоната с 0,5 процентни пункта за първи път от почти единадесет години. Това решение обаче ще има забавен ефект.
Регионалните статистически служби предоставят информация за това кои стоки и услуги са поскъпнали. Федералните провинции Бавария, Северен Рейн-Вестфалия, Долна Саксония, Берлин, Бранденбург и Хесен отчитат нива на инфлация между 7,6 и 8% през юли спрямо същия месец на миналата година. За пореден път цените на енергоизточниците се повишиха най-много. В Долна Саксония цените на енергията за домакинствата се повишиха с 45,4 %, а на лекото гориво за отопление - със 104,5 %. Цената на природния газ се повиши с 66,4%.
Потребителите трябваше да плащат с 16,5% повече за електроенергия. Според местната статистическа служба в Долна Саксония обаче премахването на таксата EEG на 1 юли 2022 г. е смекчило увеличението на цените на електроенергията. Горивата, от друга страна, струват с 24,6% повече през юли. В Бавария, където цените на горивата са се повишили с 24,4% на годишна база, все пак е отбелязан спад от 3,9% в сравнение с предходния месец юни. Отстъпката за горивото може да е имала облекчаващ ефект.
Сред хранителните продукти тези, чиито цени бяха повлияни от войната в Украйна, отново поскъпнаха силно. Пшеничното брашно поскъпва с 82,7% в Берлин и с 54,6% в Бранденбург в сравнение със същия месец на миналата година. Цените на слънчогледовото и рапичното масло или на сходните продукти се повишиха със 76,5% в Берлин. Украйна е важен доставчик както на пшеница, така и на маслодайни култури, които в момента до голяма степен липсват поради войната. През юли млечните продукти и яйцата са с 28,5% по-скъпи в Берлин, а цените на месото и месните продукти са се повишили с 21,1%. Потребителите трябваше да платят съответно с 4,4% и 6,9% повече за плодове и зеленчуци.
През юли цените на стоките в Хесен са се повишили общо с 13,8% в сравнение със същия месец на миналата година, въпреки че са спаднали с 0,2% в сравнение с предходния месец юни. Увеличението на годишна база се дължи главно на по-високите цени на потребителските стоки, включително на енергията и храните. Техните цени са се увеличили с 18%. Цените на потребителските стоки за дълготрайна употреба обаче също се повишиха силно. Мебелите и осветителните тела поскъпнаха с 10,4%, велосипедите - с 9,7%, а автомобилите - с 9,3% в сравнение с предишната година.
От друга страна, през юли услугите в Хесен са били с 2,2% по-скъпи, отколкото през същия месец на миналата година. Пакетните почивки са с 10,1% по-скъпи, а ресторантьорските услуги - със 7,7%.
Междувременно Институтът Ifo смята, че инфлацията достига своя връх. Според проучване на базираните в Мюнхен изследователи делът на анкетираните компании, които планират да повишат цените си през следващите три месеца, е намалял още повече, съобщи институтът в четвъртък. Показателят за ценовите очаквания спадна до 47,4 пункта от 52,9 пункта през юни.
„Очаква се цените да продължат да се повишават, но темпът ще се забави. По този начин инфлацията вероятно е достигнала своя връх и постепенно ще намалява през втората половина на годината", заяви ръководителят на Ifo по икономическите въпроси Тимо Волмерсхойзер. Ценовите очаквания на компаниите обаче обикновено се отразяват в потребителските цени едва със закъснение от няколко месеца.
Според Ifo ценовите очаквания са се понижили чувствително най-вече в онези сектори на икономиката, чието производство предхожда потреблението. Те включват, наред с други, строителството и промишлеността. Цените обаче вероятно ще се повишават по-бавно и в свързаните с потребителите услуги - хотелиерство, ресторантьорство, култура и развлечения. Изследователите съобщават, че само в търговията на дребно с хранителни продукти не се вижда краят на забележимото увеличение на цените. Както и през предходните месеци, всички анкетирани търговци на дребно посочиха, че възнамеряват да повишат цените си.
За да забави инфлацията, миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши основния лихвен процент от 0 на 0,50% в рамките на първото си повишение на лихвите от 11 години насам. Много икономисти критикуваха увеличението като твърде закъсняло и твърде плахо. Въпреки това някои членове на централните банки, като ръководителя на Латвийската централна банка Мартинс Казакс или ръководителят на Австрийската централна банка Роберт Холцман, смятат, че са възможни още големи стъпки.
„Бих казал, че повишението на лихвите през септември също ще трябва да бъде доста значително", каза Казакс пред Bloomberg. Холцман заяви пред телевизионния канал ORF, че ако ставаше въпрос само за инфлацията, ЕЦБ вероятно щеше да предприеме още по-големи стъпки. Според него обаче е необходимо да се види как ще се развие икономиката през есента. „Тогава вероятно ще можем да решим дали да е още 0,5 процента, или по-малко, или и повече“.
13:28 | 14.09.22 г.