Освен че в четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) предприе действия срещу рекордната инфлация, повишавайки лихвите за пръв път от 11 години насам, регулаторът направи и друго, също толкова важно действие - представи новия си антифрагментарен инструмент, носещ името TPI.
Въпреки че очакванията бяха ЕЦБ да даде повече информация за него на 21 юли, преди заседанието несигурността дали банката ще е готова с механизма нарасна, след като медийни публикации показаха, че банкерите все още не бяха постигнали консенсус как точно ще работи TPI.
Изглежда ръководителят Кристин Лагард успешно е навигирала разговорите на кръглата маса и в четвъртък финансовата институция спази дадената дума да представи TPI.
Какво представлява новият инструмент?
Идеята на TPI е да стане част от инструментариума на Управителния съвет (УС) на банката. Докато ЕЦБ продължава да нормализира паричната политика, механизмът ще спомогне за безпрепятственото прилагане на позицията на банката във всички държави от еврозоната.
Това ще става чрез покупки на дългови ценни книжа, емитирани от централни банки и регионални правителства, както и от агенции, определени от ЕЦБ. Матуритетът на ценните книжа ще бъде между 1 и 10 години, като ако е уместно, ЕЦБ ще обмисли и покупката на ценни книжа от частния сектор.
Кои са основните му параметри?
Мащабът на покупките по TPI зависи от сериозността на рисковете за предаването на политиката, като те не са предварително ограничени.
Какви са условията?
Управителният съвет на ЕЦБ ще следи изпълнението на редица критерии, за да прецени дали дадената юрисдикция, в която може да бъдат направени покпуките, следва стабилна и устойчива фискална и макроикономическа политика.
По-конкретно критериите включват изискване за съответствие с фискалната нормативна рамка на Европейския съюз (ЕС). По-точно това означава страната да не е обект в процедура за прекомерен дефицит и да не е оценена като непредприела действия след препоръка на Европейската комисия (ЕК).
Вторият критерий е липсата на макроикономически дисбаланси, а третият - наличие на фискална устойчивост. "Ако посоката на публичния дълг е оценена като устойчива, УС ще вземе предвид, ако са налични, анализите за тази устойчивост на ЕК, на Европейския механизъм за стабилност, на Международния валутен фонд (МВФ) и на други институции, заедно с вътрешните анализи на ЕЦБ", обясняват от ведомството в свое изявление.
Последният критерий е стабилни и устойчиви макроикономически политики, т.е. спазване на ангажиментите, представени в плановете по Механизма за възстановяване и устойчивост, и на специфичните за дадена страна препоръки на ЕК във фискалната сфера в рамките на европейския семестър.
Кога ще бъде активиран?
Инструментът може да бъде активиран, за да противодейства на нежелана, хаотична пазарна динамика, застрашаваща сериозно прилагането на паричната политика в цялата еврозона.
Решението за активирането ще се базира на цялостна оценка за пазарните и трансмисионните показатели, оценка на критериите за допустимост и на преценка, че активирането на покупките е пропорционално на основната цел на ЕЦБ.
Покупките може да бъде прекратени в два случая - при трайно подобрение или когато се установи, че трайното напрежение е в резултат на вътрешни за страната показатели.
Защо беше създаден?
В средата на юни доходността по 10-годишните италиански държавни облигации надмина 4% за пръв път от 2014 г. Оттук идва и терминът "фрагментация", който на езика на ЕЦБ означава значителна разлика между доходността по германските облигации и по тези от страните в периферията, като Италия и Гърция. Въпреки че страните в еврозоната се отличават по инфлация, икономически растеж и други показатели, според централните банкери някои пазарни движения не отразяват тези бази и съответно са твърде бързи.
Освен това въпреки общата валута европейските правителства имат свои данъци и разходни програми, а това може да доведе до различия, дори когато ЕС въвежда ограничения за дефицита. Споразуменията, подписани при създаването на ЕС, забраняват на ЕЦБ да финансира местните правителства, затова и неслучайно управителят на Германската централна банка (Бундесбанк) Йоахим Нагел предупреди, че инструментът трябва да бъде използван при "извънредни обстоятелства".
Поради страх, че нежеланите движения може да доведат до поредната дългова криза, ЕЦБ пое ангажимент да ускори работата по разработването на такъв инструмент, който обаче да не попречи на покачването на лихвите.