Европейската централна банка (ЕЦБ) може да предприеме няколко големи лихвени увеличения в размер на 50 базисни пункта (б.п.), ако инфлацията се влоши. Това посочи членът на Управителния съвет на банката и гуверньор на Нидерландската централна банка Клаас Кнот, цитиран от Bloomberg.
Думите му са сигнал, че е възможно увеличението от 50 б.п., индикирано от гуверньора Кристин Лагард, да не е единственото.
Кнот, който бе първият сред редиците на ЕЦБ, предложил по-агресивен ход, посочи, че дори банката да се движи с по-големи стъпки, той не очаква лихвите да бъдат повишени с общо 200 б.п. преди началото на 2023 г.
"Трябва да видим дали това ще е достатъчно да се върне инфлацията към целта от 2% в средно- до дългосрочен план", коментира Кнот по време на радио интервю. "Ако това не е достатъчно, ще трябва допълнително да увеличим лихвите, но е невъзможно да сложим процент за това. Не мога да изключа възможността от който и да е процент на лихвата", коментира Кнот.
Данните от петък на европейската статистическа служба Евростат показаха, че инфлацията в еврозоната е била на равнище от 8,1% през май, или над четири пъти над целевото ниво на банката.
По-рано тази седмица гуверньорът на Белгийската централна банка Пиер Вунш изрази мнение, че първите 150 до 200 б.п. на затягане "не изискват големите усилия", защото реалните лихви ще останат отрицателни в краткосрочен план.
Едно възможно предизвикателство при затягането на паричната политика е покачването на доходността по държавните облигации на членовете на еврозоната, или т. нар. фрагментация. По-рано през седмицата ЕЦБ проведе извънредно заседание, след като доходността по 10-годишните италиански облигации надмина 4% за пръв път от 2014 г. Тогава банката пое ангажимент да ускори разработката на инструмент за антифрагментация.