Икономиката на еврозоната е изправена пред по-бавен икономически растеж и по-висока инфлация, след като руската инвазия в Украйна увеличава цените, нарушава търговията и влошава икономическите нагласи. Това показват резултати от анкета на Европейската централна банка (ЕЦБ) сред икономисти, публикувана на сайта на ведомството.
През второто тримесечие икономистите ревизират инфлационните си прогнози в посока нагоре спрямо предходните три месеца. Очакванията са инфлацията в еврозоната през тази година да се равнява на 6% или три пъти над целевото равнище на ЕЦБ от 2%. Следващата година покачването на цените ще се забави до 2,4%. Очакванията за 2024 г. са останали без промяна - тогава инфлацията ще бъде на ниво от 1,9 на сто. Дългосрочните очаквания за инфлацията са ревизирани леко в посока нагоре от 2,0% до 2,1%.
Колкото до краткосрочната времева рамка, според респондентите ускорената инфлация основно ще се определя от покачването на разходите - за заплати и суровини - а не толкова от фактори, свързани с търсенето. Според експертите конфликтът в Украйна е увеличил ценовия натиск, който е започнал да показва признаци на достигнат връх.
Колкото до ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на региона, очакванията са били ревизирани в посока надолу за тази и следващата година и във възходяща посока за 2024 г.
Около една четвърт, или 25% от респондентите очакват поне едно тримесечие на негативен растеж на БВП през тази година. Други 4% смятат, че еврозоната може да изпадне в техническа рецесия - две последователни тримесечия на негативен растеж.
В четвъртък тази седмица ЕЦБ реши да не променя параметрите на паричната си политика, залагайки на гъвкавостта на фона на рекордно висока инфлация, продължително нарастваща несигурност и упорити проблеми със снабдителните вериги.
На пресконференция след заседанието гуверньорът Кристин Лагард предупреди, че войната в Украйна засилва риска от допълнително ускоряване на инфлацията.