Неблагоприятният ефект, който руската инвазия в Украйна оказва върху европейската икономика, все повече нараства, докато икономическият растеж се забавя, потребителските и бизнес нагласи се влошават, а инфлацията достигна нови рекордни равнища, пише Ройтерс.
Наложените санкции срещу Русия изтласкаха цените на енергията в страните-членки на еврозоната до многогодишни върхове, като същевременно свиха доверието и увеличиха рисковете от повторна рецесия, дори когато някои държави все още не са се възстановили от пандемията.
Германия - най-голямата европейска икономика и една от най-силно зависещите от руски енергоносители - ще бъде сред тези страни, които ще понесе най-големи последствия от конфликта. В сряда правителственият съвет на икономическите съветници занижи прогнозите си за над двойно по-нисък растеж от 1,8% през 2022 г.
"Рискът от рецесия е значителен", заяви един от членовете на съвета Волкер Виланд. По думите му икономиката ще може да се върне към предпандемичните си нива през третото тримесечие.
Освен това правителствените съветници прогнозираха и двойно по-висока инфлация от над 6%. Според Виланд Германия трябва да работи в посока намаляване на зависимостта си от руски енергоносители - действие, което ще ускори инфлацията засега, но в дългосрочен план ще подобри сигурността на страната и икономическата стабилност.
В сряда гуверньорът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард също предупреди, че колкото по-дълго продължава войната в Украйна, толкова по-висока ще е икономическата цена и съответно вероятността от по-неблагоприятни сценарии.
Във Виена Австрийската централна банка понижи прогнозите си за растежа и рязко повиши тези за инфлацията за тази година, като допълни, че очакванията може да се влошат, ако войната продължи.
По думите на Ларад домакинствата вече стават по-песиместични, а компаниите може да скоро да започнат да отлагат инвестициите си.
В сряда измерителят на икономическите нагласи за Европа показа, че войната в свила потребителското доверие в еврозоната, а инфлационните очаквания са достигнали рекорден връх.
Индексът на икономическите нагласи на Европейската комисия (ЕК) се е свил до 108,5 пункта през март спрямо ревизираните в посока надолу 113,9 пункта през февруари.
Потребителското доверие се е понижило до -18,7 пункта от -8,8 пункта. Най-голямо влияние върху показателя е оказала инфлацията, която намалява покупателната способност на домакинствата.
Данните в сряда показаха, че инфлацията в Испания е достигнала близо 40-годишен връх.
Покачването на цените в различните региони на Германия също се е ускорило, което предполага, че официалната статистика за германската инфлация може да покаже резултат от над 7 на сто.
Забавящият се ръст, комбиниран с инфлация - стагфлация на икономически жаргон - поставя ЕЦБ пред дилема.
Въпреки че централната банка обикновено би затегнала паричната политика, за да пребори инфлацията, такъв ход в момента би могъл да предизвика рецесия и допълнително да навреди на потребителите.
За да смекчи риска, Лагард пое ангажимент лихвените повишения да са постепенни, но за пореден път защити твърдението си, че инфлацията в еврозоната ще се забави.
"Поскъпването на храните и енергията би трябвало да спре, което ще помогне на еврозоната да избегне комбинацията от бавен растеж и висока инфлация", заяви Лагард.
По думите й инфлационните перспективи са "непостоянни", тъй като продължаващата война в Украйна принуди икономистите постоянно да ревизират прогнозите си.
Но според Лагард цените на енергията и храните ще се стабилизират, макар и на високи равнища.