Колкото по-дълго продължава войната в Украйна, толкова по-висока ще е икономическата цена и по-голяма ще е вероятността да попаднем в по-неблагоприятни сценарии. За това предупреди гуверньорът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард по време на събитие, организирано от централната банка на Кипър.
"Това с колко ще се ускори инфлацията и с колко ще се забави ръстът в крайна сметка ще зависи от това как се развият конфликтът и санкциите", коментира Лагард, цитирана от пресцентъра на ЕЦБ. Тя увери, че банката е подготвила различни сценарии за възможните последствия, но продължава да следи постъпващите данни.
Централният банкер обясни, че има три основни фактора, които биха могли да ускорят инфлацията.
Очакванията са цените на енергията да останат на високи равнища за по-дълъг период от време, тъй като цената на газа се е увеличила с 52% от началото на годината, а тази на петрола - с 64%.
Натискът върху инфлацията при храните също може да се увеличи. Причина за това е, че Русия и Украйна допринасят за близо 30% от световния износ на пшеница, а Русия и Беларус произвеждат близо една трета от световния поташ, ключова съставка в продукцията на торове.
На трето място може проблемите със снабдителните вериги също да се окажат по-устойчиви в някои сектори. "Например Русия е най-големият износител на паладий в света, който е ключов за производството на каталични конвертори, а Украйна доставя окло 70% от световния неон, който е ключов за производството на чипове", обясни Лагард.
Тя предупреди, че конфликтът представлява риск не само за инфлацията, но и за икономическия растеж. "Конфликтът вече влошава нагласите в поне два канала - на първо място, домакинствата стават по-песимистични и може да намалят потреблението, а може да има влияние и върху бизнес инвестициите", заяви управителят на ЕЦБ.
Последните данни показват, че потребителските нагласи са се свили до най-ниското си ниво този месец от май 2020 г., като са много под дългосрочния си среден размер. Освен това очакванията на домакинствата за растежа са се влошили, докато тези за инфлацията са се покачили. "Това предполага, че хората очакват реалните им доходи да бъдат притиснати", заяви Лагард.
Тя обаче отново повтори позицията си, че европейският регулатор ще направи всичко необходимо с цел постигане на ценова стабилност и защита на финансовата стабилност. "Най-добрият начин, по който паричната политика може да се справи с тази несигурност, е да наблегне на принципите за избор, постепенна промяна и гъвкавост", посочи Лагард.
"Европа навлиза в трудна фаза. В краткосрочен план ще сме изправени пред по-висока инфлация и бавен растеж. Има значителна несигурност за това колко големи ще са тези ефекти и колко дъгло ще продължат. Но скорошната история на Европа показва, че с всяка криза сме научили правилните уроци и сме излезли от нея по-силни", обобщи гуверньорът на ЕЦБ.
По-рано тази седмица главният икономист на банката Филип Лейн заяви в интервю за Politico, че може да се наложи Европа да свикне с по-високите цени.
"В момента е ясно, че инфлацията е голям проблем за Европа, но въпросът е колко дълго ще продължи? Това като цяло е шок от внесена инфлация, това е шок на предлагането. И заради това все още бихме поддържали (виждането), че по-голямата част от тази инфлация ще избледнее. Това не означава, че високите цени ще обърнат тенденцията, може би Европа ще се наложи да свикне на по-високи цени", каза Лейн.