Повишаването на лихвените проценти ще се случи "известно време след" прекратяването на програмата за покупки на облигации APP на Европейската централна банка (ЕЦБ). "Известно време" може да означава седмици или месеци по-късно и решението ще е базирано на постъпващите данни. Това заяви гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард по време на пресконференция.
В четвъртък приключи заседанието на европейския регулатор. На него банката очаквано заложи на гъвкавостта, но изненада пазарите с решението си да промени темпа на прекратяване на старата програма за покупка на облигации APP. Досега очакванията бяха ЕЦБ да се въздържи от вземането на големи решения за паричната си политика.
Месечните покупки на нетни активи по APP ще са на стойност 40 млрд. евро през април, 30 млрд. евро през май и 20 млрд. евро през юни. Размерът на покупките през третото тримесечие ще зависи от данните.
По отношение на лихвите финансовата институция посочи, че те могат да бъдат променени "известно време след края на покупките по APP", а промяната ще е "постепенна". На предходното си заседание през февруари регулаторът реши да прекрати тези покупки "малко преди" първото лихвено повишение.
"Известно време след" е заместител на "малко преди" и очевидно е по-отворен времеви хоризонт, който ще зависи от данните. Той е по-всеобхващащ - може да е седмицата след (прекратяването на покупките) или месеци по-късно. С това искаме да намекнем, че времевият хоризонт не е това, което ще е от най-голямо значение, а данните, на база на които Управителният съвет (УС) ще вземе решение, за да оцени средносрочните перспективи за инфлацията", коментира Лагард след края на заседанието.
Тя представи и обновените прогнози на централната банка за инфлацията. Базисният сценарий за показателя е ревизиран в посока нагоре със значителен ръст. Прогнозите за 2022 г. са годишната инфлация да се ускори до средно 5,1%, през 2023 г. тя ще бъде 2,1%, а през 2024 г. ще се равнява на 1,9%.
За сравнение - предишните очаквания на ЕЦБ бяха инфлацията да е на ниво от 3,2% през 2022 г. за страните членки на еврозоната, а в периода 2023-2024 г. да се забави и да е под целевото равнище на банката от 2 на сто.
Инфлацията, извън цените на храните и енергията, ще бъде средно 2,6% през 2022 г., 1,8% през 2023 г. и 1,9% през 2024 г.
"Според УС има нарастваща вероятност инфлацията да се стабилизира до целевото равнище от 2% в средносрочен план. Тя може да е значително по-висока в краткосрочен план, но във всички сценарии инфлацията все още се очаква да се забави прогресивно и да се установи около нивата от 2% през 2024 г.", коментира Лагард.
Според алтернативните сценарии на банката икономическата активност може значително да се свие заради рязкото покачване на цените на енергията и на суровините и заради нарасналото негативно влияние върху търговията и икономическото доверие.
Ръководителят на ЕЦБ посочи, че водеща тема в дискусията между банкерите е била войната между Русия и Украйна. "Имахме много оживен разговор относно сегашната икономическа ситуация, перспективите и несигурността и както е с повечето институции, общности, семейства и вероятно с всички вас, войната в Украйна засенчи голяма част от разговорите, имаше различни виждания по темата", каза Лагард в отговор на въпрос на репортери.
Колкото до решението за APP, Лагард посочи, че то не означава "ускоряване" на темпа на прекратяване на програмата. "Решението е в съответствие със заседанието ни от декември и през февруари и това, което правим е, че потвърждаваме постепенния ни подход и максималната възможност за избор на фона на максималната несигурнст", каза Лагард.
ЕЦБ ревизира и прогнозите си за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) заради войната. През 2022 г. БВП ще нарасне с 3,7%, през 2023 г. с 2,8%, а през 2024 г. - с 1,6 на сто.