Инфлационните рискове в еврозоната се увеличават, но ценовият натиск все още може да се забави, преди да стане вкоренен в очакванията. Това посочи председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, съобщава Ройтерс.
„Инфлацията може да остане висока в краткосрочен план, а енергийните цени продължават да са основната причина за ускоряването й“, коментира гуверньорът на ЕЦБ, като допълни, че цените на храните също се покачват заради сезонни фактори, като проблеми с транспорта.
Лагард заяви, че финансовите условия за икономиката продължават да са благоприятни, докато цената на банковите заеми към момента е останала на рекордно ниски нива.
Въпреки това на заседанието си през март ЕЦБ ще представи ревизирани перспективи, като вземе предвид най-скорошните данни за инфлацията. „Внимателно ще оценим как по-високите енергийни цени ще се прехвърлят през икономиката и ще повлияят на перспективите като цяло“, каза Лагард. Според нея условията на търсенето в еврозоната не показват същите сигнали за прегряване, както в други големи икономики.
„Това увеличава вероятността сегашният ценови натиск да утихне, преди да се вкорени, което ще ни даде възможност да достигнем целевото равнище от 2% в средносрочен план“, каза Лагард.
„За последните 20 години ЕЦБ осигури ценова стабилност със средно ниво на инфлацията от 1,7% от началото на 1999 г. Непоколебими сме да продължим да правим това“, за пореден път изтъкна гуверньорът на ЕЦБ.
Колкото до развитието на икономиката на Стария континент, по думите на Лагард брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната е нараснал с 0,3% през последното тримесечие на 2021 г., а през цялата година ръстът на БВП се е възстановил до предпандемичните си нива.
„Сегашната пандемична вълна и ограничителните мерки има възможност да продължат да имат негативно влияние върху растежа в началото на 2022 г. Други два фактора – проблемите със снабдителните доставки и високите енергийни цени – също може да свият икономическата активност“, каза Лагард, но посочи, че има сигнали за облекчаване на проблемите със снабдителните вериги.
Миналата седмица приключи заседанието на европейския регулатор, на което ЕЦБ реши да остави основните си лихвени проценти на същото равнище. Централната банка остави и без промяна плановете си по отношение на пандемичните програми за покупки на нетни активи.
Програмата за покупки на нетни активи PEPP ще бъде прекратена в края на март 2022 г., но може да бъде удължена при необходимост. „Покупките по PEPP могат да бъдат продължени, при необходимост, за да се отговори на негативните шокове, свързани с пандемията“, посочват от банката.
Колкото до програмата за покупка на активи APP, очакванията на ЕЦБ са покупките да приключат малко преди банката да започне да повишава основните си лихвени проценти.
След заседанието тогава Лагард заяви, че инфлационните перспективи са се влошили и че инфлацията може да се задържи за по-дълго от очакваното. Тогава пазарите приеха думите й като намек, че може да има лихвени повишения през 2022 г.
Очакванията са първото покачване на лихвите да бъде през юли, а второто - през декември.
В понеделник членът на Управителния съвет на банката и гуверньор на централната банка на Латвия Мартинс Казакс обаче отхвърли предположенията на инвеститорите за повишение на лихвите през лятото, тъй като това би означавало забавяне или прекратяване на пандемичните покупки на активи преди договорената дата.
Покупките на активи трябва да продължат поне до октомври, въпреки че източници на Ройтерс посочиха, че е възможно банката да измести датата за по-рано на заседанието си на 10 март.
Ако има лихвено повишение през юли, „това би предположило невероятно бърз темп на прекратяване" на покупките, каза Казакс, като допълни, че посочването на конкретен месец би било твърде прибързано действие.
07:29 | 14.09.22 г.