Инфлацията в еврозоната отново достигна рекордно ниво въпреки уверенията на ЕЦБ

Инфлацията в еврозоната е продължила да се ускорява в началото на 2022 г. Ръстът в цените е достигнал 5,1% през януари 2022 г., показват предварителните данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани в сряда.

За сравнение – през декември, когато покачването на цените на Стария континент достигна рекордни равнища, инфлацията бе на ниво от 5 на сто. Това означава, че през януари показателят е достигнал ново рекордно равнище.

От Евростат обясняват, че основните двигатели на ръста през януари са били поскъпналата енергия (28,6% годишен ръст спрямо 25,9% ръст през декември), следвана от покачването на цените на храните, алкохолните напитки и тютюневите изделия, които са поскъпнали с 3,6% за година спрямо 3,2% повишение през декември.

Цената на неенергийните индустриални стоки се е покачила с 2,3% спрямо 2,9% през декември, докато поскъпването при услугите е останало без промяна на ниво от 2,4 на сто.

Що се отнася до страните членки на блока, най-голям ръст на показателя е отчетен в Литва и Естония, където той е съответно 12,2% и 11,7%. След тях се нареждат Белгия и Словакия с ръст от 8,5 на сто.

Най-малко е било покачването на цените във Франция (3,3% ръст), Финландия (3,4%), Португалия (3,4%) и Малта (3,8%).

Публикуваните в сряда данни, макар и на този етап предварителни, не би трябвало да са изненада за пазарите, още по-малко за Европейската централна банка (ЕЦБ). Според Ройтерс обаче очакванията са били за ръст от 4,4% на годишна база.

Представителите на регулатора нееднократно са заявявали, че очакват инфлацията да продължи да се ускорява през 2022 г. и да се забави едва в края на настоящата година. Това предполага, че през следващите месеци цените на Стария континент ще достигнат нови рекордни върхове.

В края на януари главният икономист на банката Филип Лейн повтори дългоподдържаните възгледи на ЕЦБ, че ифлацията ще се ускори през първата половина на годината, а впоследствие ще се забави.

Прогнозите на централната банка са през 2022 г. инфлацията да е на ниво от 3,2% за страните членки на еврозоната, а в периода 2023-2024 г. да се забави и да е под целевото равнище на банката от 2 на сто.

„Вместо да се фокусираме месец по месец, имаме ясна представа за общата посока, че инфлацията ще се забави тази година“, каза Лейн, който заяви, че ЕЦБ ще направи всичко необходимо за приспособяване на инструментите на паричната политика с цел достигнане на инфлационно равнище от 2% в средносрочен план.

В последните си изказвания председателят на ЕЦБ Кристин Лагард, както и редица други представители на банката, продължиха да уверяват, че при необходимост ще действат и че досегашният пик, който продължава от ноември 2021 г., е само преходен.

На фона на досегашните развития и публикувани данни думите на банкерите звучат като празни обещания.

На предишното си заседание през декември ЕЦБ реши пандемичната ѝ програма за закупуване на ценни книжа PEPP да изтече в края на март 2022 г., с което даде начало на постепенно затягане на паричната политика. Оттогава насам обаче не се чуват сигнали или намеци за лихвени повишения.

Следващото заседание на европейския регулатор ще се състои в четвъртък. Повечето инвеститори смятат, че има малък шанс регулаторът да промени посоката на политиката си за разлика от други големи централни банки, които вече предприеха мерки по затягане на паричната политика.

Федералният резерв на САЩ сигнализира след заседанието си в края на януари, че е вероятно да повиши лихвите през март и потвърди плановете си да прекрати програмата за изкупуване на облигации същия месец. Освен това регулаторът даде сигнал и за нещо повече, а именно промяна в начина на взимане на решенията, който сега ще се основава на данни, не на прогнози.

В сряда гуверньорът на Австралийската централна банка Филип Лоу посочи, че не е изключено да има лихвени повишения през 2022 г.

На 3 февруари предстои и заседание на Английската централна банка. Инвеститорите очакват предприеме серия от лихвени повишения за пръв път от 2004 г. насам в опит страната да подпомогне икономиката на фона на рекордно високата инфлация.