Турската централна банка оправда очакванията и намали отново основната лихва

Турската централна банка оправда очакванията на инвеститори и икономисти за допълнително намаляване на основния лихвен процент. На свое заседание в четвъртък комисията по парична политика към банката понижи едноседмичната репо лихва с един процентен пункт от 15% на 14%, става ясно от прессъобщение на сайта на финансовата институция.

„Възобновяването на ограниченията при пътувания и на затварянията заради новите варианти [на коронавируса] запазва неблагоприятните рискове за световната икономическа активност и повишават несигурността“, посочват от банката. Според експертите възстановяването на световното търсене, повишаващите се цени на суровините и на транспорта, както и проблемите при веригите на доставки в някои сектори са довели до глобален ръст в потребителските и производствените цени.

„Докато се следи зорко ефектът от ускорилата се глобална инфлация върху инфлационните очаквания и международните финансови пазари, централните банки в развитите икономики оценяват, че ускоряващата се инфлация – на фона на нарастващи цени на енергията – и дисбалансите между търсене и предлагане могат да продължат по-дълго от очакваното“, казват още от турската централна банка.

Съответно, докато комуникацията по паричната политика на централните банки се различава на база различните перспективи за икономическа активност, пазар на труда и инфлационни очаквания, то те продължават да отстояват позицията си за парична подкрепа и програмите си за закупуване на активи.

„Националните данни за доходите и водещите показатели сочат, че вътрешната икономическа активност остава силна, подкрепена от силното външно търсене. Увеличаването на броя ваксинирани улеснява възстановяването на услугите, туризма и свързаните с тях сектори, които бяха засегнати от пандемията, и води до по-балансиран резултат на икономическата активност. Очакванията са салдото по текущата сметка да отбележи излишък през 2022 г. заради засилване на възходящата тенденция при износа“, казват още от турската централна банка. Банкерите допълват, че подобряването на този тренд в баланса по текущата сметка е важно за целта за ценова стабилност и затова процесите при търговските и потребителските заеми се следят внимателно.

През ноември инфлацията се е ускорила заради промени във валутния курс и заради странични ефекти, свързани с предлагането, включително ръста на глобалните цени на хранителните и земеделските суровини, проблемите с доставките и развития при търсенето.

„Комисията реши да използва ограничените си възможности за действие, което се налага заради преходни ефекти от фактори, свързани с предлагането и такива отвъд контрола на паричната политика, влияещи върху покачващите се цени, и намали лихвата със 100 базисни пункта“, посочват от банката.

Общият ефект от последните решения по паричната политика ще се следи през първото тримесечие на 2022 г. и през този период всички аспекти на приетата рамка ще бъдат преоценени с цел да се създаде основа за устойчива стабилност на цените.

„Банката ще продължи решително да използва всички налични инструменти, докато силни показатели не покажат дълготрайно забавяне на инфлацията и средносрочната цел за 5% не е постигната в търсене на основната цел за ценова стабилност. Стабилността на общо ценово равнище ще допринесе за макроикономическата и финансова стабилност чрез понижаване на рисковата премия за държавата, продължаващите промени в заменяемостта на местната валута и и възходящата тенденция във валутните резерви. Това би създало жизнеспособна основа, на която инвестициите, производството и заетостта да продължат да растат по „здравословен“ и устойчив начин“, обобщават от финансовата институция.

С решението си централната банка на Турция оправда очакванията за намаление със 100 базисни пункта от анкета на Ройтерс. Понижението на лихвения процент от септември насам е в размер на общо 400 базисни пункта.

Президентът на страната Реджеп Ердоган няколкократно е изразявал подкрепа за намаление на лихвите, представяйки нов икономически план, в който приоритет имат икономическият растеж, дългът, производството и износът въпреки широкоразпространената критика от страна на икономисти и от опозиционни политици.