Климатичните промени и киберинцидентите могат да повлияят негативно на финансовата стабилност. Това мнение изрази председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард по време на петата годишна конференция на Европейския съвет за системен риск (European Systemic Risk Board, ESRB), който пък отбелязва своята 10-годишнина.
Има заплахи за финансовата стабилност, които са добре познати на съвета и са постоянно в радара му – това са поемането на рискове, оценката им и прекомерният кредитен растеж, изтъкна председателят на ЕЦБ. „Днес сме изправени пред нов тип заплахи, които биха могли да повлияят значително на финансовата стабилност, две от тях изпъкват повече. Това са климатичните промени и киберинцидентите“, заяви Лагард по време на откриването на конференцията.
По думите ѝ двете заплахи имат сходни черти, сред които това, че минават отвъд границите на страните, засягат различни сектори и могат да повлияят и на банките, застрахователите, инвестиционните фондове, включително на пазара, който ги свързва.
Справянето с тях е предизвикателство, но както казва Стив Джобс „Ако правилно идентифицираш даден проблем, то ти почти имаш и решението му“, каза още Лагард.
Тя посочи, че климатичните промени са се превърнали в знаково предизвикателство за нашата генерация. „Изправянето пред проблема изисква общи усилия, в които финансовият сектор играе ключова роля. Имаме нужда от сектора, за да насочим ресурсите, с които да финансираме преминаването към една по-устойчива икономика. За да стане това обаче финансовият сектор трябва да е издръжлив, а климатът застрашава това по два основни начина – първият е чрез природни бедствия като наводнения, суша, високи температури, които могат да доведат до преки и непреки загуби на финансовите институции“, обясни Лагард. Тя даде пример с „катастрофата със сушата“ от това лято. Данните сочат, че природното бедствие е причинило финансови щети в размер на 29 млрд. евро само в Германия.
Вторият риск при климатичните промени е свързан с преминаването към зелена икономика. Ако то стане хаотично, това също би могло да доведе до загуби на финансовия сектор, тъй като бизнес моделите на замърсяващите индустрии могат да станат нежизнеспособни и активите им бъдат замразени. „Ако активите загубят своята стойност преди планирания им икономически живот или има рязка промяна в цените, това би могло да доведе до системни трусове“, заяви Лагард.Тя посочи, че за справянето с проблема създателите на макропруденциални политики играят важна роля и с идентифицирането на финансовите аспекти при климатичните рискове.
По отношение киберинцидентите Лагард посочи, че те могат да „променят информацията и да разрушат доверието, затова и представляват системен риск“.
Кибератаките в болниците по време на пандемията и атаката върху колониалният тръбопровод на САЩ ни показаха какво може да се случи в бъдеще. Подобна атака е въпрос на време“, каза Лагард.
Тя посочи, че дигитализацията излага фирмите на риск от кибератаки, докато финансовият сектор бе принуден да се приспособи към работа от разстояние, което увеличава неговата уязвимост. Свързаността между информационните системи пък носи риск тези атаки да се разпространят по-бързо. Освен това, киберинцидентите зачестяват и стават по-сериозни. Така например за периода 2019-2020 г. Киберинцидентите, докладвани на ЕЦБ, се увеличават с 54%, като много от тях са с лоши намерения.
„Трябва да бъдем подготвени последствията върху финансовата стабилност от киберинцидент. Ако се случи нещо такова, координираната и бърза реакция ще бъда ключова при запазването на доверието и възстановяването на достоверната информация. Това може да изисква нови форми и механизми на сътрудничество и комуникация“, каза Лагард.
"Заплахата от климатичните промени и киберинцидентите ще се материализира. Това означача, че трябва да се подготвим сега. Както каза Махатма Ганди: „Бъдещето зависи от това, което правиш днес““, обобщи Лагард.
22:28 | 13.09.22 г.